Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. А. А., чрез адвокат С. В., срещу решение №200/07.12.2021г., изменено с определение №42/12.01.2022г., постановено по в. г.д.№1718/2021г. на Окръжен съд С. З в частите, с които се изменят мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Ф. А. А., определени с решение №620/16.06.2016г. по г. д.№181/2016г. и решение №75/27.01.2015г. по г. д.№4712/2014г. на РС – С. З, както следва: местоживеенето на детето Ф. А. А. е определено при неговата майка А. О. И. в О.К.В и С. И, Х. Р.. , Лондон, №.. .; на детето Ф. А. А. е разрешено да пътува в О.К.В и С. И, без съгласието на бащата А. А. А., както и в частта за разноските.

Към настоящото производство е присъединено ч. г.д.№2041/2022г., образувано по частна жалба от А. А. А. срещу определение №42/12.01.20221г., с което е изменено решение №200/07.12.2021г. по в. г.д.№1718/2021г. на Окръжен съд С. З в частта за разноските.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50843/17.11.2022г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по поставените въпроси: 1. в производството по иск с правно основание чл. 127 от СК интересите на детето налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията на живот на родителя, който упражнява родителските права? и 2. допустимо ли е съдът да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правните въпроси, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

По въпроса: В производството по иск с правно основание чл. 127 от СК интересите на детето налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията на живот на родителя, който упражнява родителските права?:

Съгласно разпоредбата на чл. 126 от СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно. Тези причини са различни и се преценяват във всеки конкретен случай, като е без значение дали те са резултат от поведението на родителя, детето или трети лица. Една от тях е раздялата на родителите, след която упражняването на родителските права е предоставено на един от тях, при когото живее детето. Настъпилото съществено изменение на обстоятелствата – промяна в местоживеенето на родителя, поражда необходимост от промяна и в местоживеенето на детето. По това искане, съдът се произнася като във всеки отделен случай преценява най-добрия интерес на детето и взема предвид конкретните подлежащи на съобразяване обстоятелства: къде е установено трайното местопребиваване на родителя упражняващ родителските права; в случай че това е в друга държава, следва да се отчетат условията на живот в тази държава, дали същата е част от Европейския съюз, а ако не е, дали Р. Б има сключени нарочни договори за правна помощ, т. е. договорени са механизми за осигуряване изпълнението на съдебните решения, за защита правото на живот на детето и за осигуряване на възможност за изпълнение на определения режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права; как тази промяна ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се развива; битовите, социалните и здравни условия на живот в мястото, където се претендира установяване на местоживеенето му.

В тези случаи съдът следи служебно за най-добрия интерес на детето, поради което следва да дава указания и да търси съдействието, както на страните, така и на социалните работници от съответната ДСП или международните служби, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа информация за установяване на конкретните подлежащи на съобразяване обстоятелства.

По поставения въпрос „Допустимо ли е съдът да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител“:

Съгласно разпоредбата на чл. 127а от СК решението за пътуване на дете в чужбина, както и за издаване на необходимите за това документи, се взема по общо съгласие на родителите, а когато такова не може да бъде постигнато, спорът се разрешава от съда. В производството по реда на чл. 127а, ал. 2 от СК, преценката за интереса на детето се извършва за всеки конкретен случай, след цялостен анализ на всички значими за развитие на детето фактори: причините за пътуването; мястото, условията на пътуването и тези, при които детето ще пребивава; приспособимостта на детето към тези условия и неговите желания; налице ли е реален риск за здравето и развитието на детето; причините породили спора между родителите и основанията на отказа за даване на разрешение за пътуването от родителя.

По отношение на пределите на даваното от съда разрешение, е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – ТР №1/2016г. на ОСГК на ВКС, според която съдът не може да замени изцяло съгласието на единия родител, като постанови неограничено по време и територия пътуване на ненавършило пълнолетие дете в чужбина. Интересът на детето не може да бъде преценен и съответно защитен, когато пътуването не е определено във времето и пространството. По реда на чл. 127а, ал. 2 от СК разрешението се дава за пътувания в определен период от време и/или до определени /определяеми/ държави, както и за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но до определени държави, включително с предписване на мерки по реда на чл. 59, ал. 8 СК, когато такива са необходими. Във всички случаи, когато съдът се произнася с отказ или с даване на ограничено по време или честота на пътуванията разрешение, той следва да направи преценка дали не накърнява други права на детето. Основния принцип за най-добрия интерес на детето изисква индивидуална преценка на спецификите на всеки конкретен случай и съобразяване на разрешението със същите.

По касационните оплаквания:

В жалбата си касаторът А. А. А. излага доводи за неправилност на решението в оспорените му части поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че липсата на социален доклад за условията, при които ще бъде отглеждано детето в Англия обуславя съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага, че разрешението детето да пътува в О.К.В и С. И е постановено свръхпетитум, тъй като заявеното искане е за даване на разрешение за пътуване от и до Англия. По същество претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата А. О. И., с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат М. Д., оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. Излага, че съдът е направил пълен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като е преценил интереса на детето, който налага промяна в неговото местоживеене. По същество претендира жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските за производството.

В съдебно заседание жалбоподателят А. А. А., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание А. О. И., чрез адвокат Е. Б., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена по съображенията изложени в писмения отговор, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд потвърдил решението на Районен съд С. З в частите, с които: местоживеенето на детето Ф. А. А. е определено при неговата майка А. О. И. в О.К.В и С. И, Х. Р.. .., Лондон, №. .. и на детето Ф. А. А. е разрешено да пътува в О.К.В и С. И, без съгласието на бащата А. А. А..

Решението в останалата му част по отношение на дължимата от А. А. А. месечна издръжка в полза на детето Ф. А. А., чрез неговата майка и законен представител А. О. И., е влязло в законна сила.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени обстоятелствата, че с влязло в сила решение по г. д.№15/2014г. на О. С – Стара З. А. А. А. бил признат за биологичен баща на детето Ф. А. А., упражняването на родителските права било предоставено на майката, а на бащата А. бил определен режим на личен контакт с детето. Установил, че с последващо решение по г. д.№181/2016г. на Районен съд – С. З, били изменени мерките относно упражняването на родителските права, както следва: местоживеенето на детето Ф. А. било определено при майка му А. И. в Р. И, [населено място], [улица] бил променен режима на лични отношения на детето с бащата А., а именно: бащата да взема и вижда детето в Р. Б два месеца през лятото по време на училищните ваканции, както и десет дни по време на Коледните ваканции. Със същото, на детето Ф. А. било разрешено да пътува до Р. И, както и да му бъдат издадени необходимите документи за това, без съгласието на бащата А. А..

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните пред първата инстанция съд трима свидетели и въз основа на тях приел за установено, че детето Ф. А. живеело, заедно с майка си, в гр.Л. Вния от 2016г. При отглеждане на детето майката А. И. била подпомагана от своите родители, които също живеели легално там. Констатирал, че детето било по-привързано към майка си, която основно полагала грижи за него. Приел, че детето било свикнало с живота в [населено място], защото посещавало редовно училище, владеело добре английски език, имало свой приятелски кръг и предпочитало да живее и да се обучава там. Посочил, че безспорно за детето били полагани адекватни грижи и приел за очевидно обстоятелството, че преместването му от Р. И в друга държава /Великобритания/ не е попречило то да се ползва и от медицински грижи, тъй като му бил осигурен личен лекар, отговарящ за неговото здравословно състояние. Направил извод, че детето живеело при по-добри условия в сравнение с тези, при които било отглеждано в [населено място]. Този извод съдът обосновал с обстоятелството, че в Лондон живеели и неговата леля – А. М. З. и приятелят на майка му, с който тя се запознала там. Въззивният съд приел за установено и обстоятелството, че бащата на детето А. А. напуснал страната преди повече от 2-3 години и към настоящия момент живеел и работел във Ф. Р. Г, като се връщал в [населено място] 1-2 пъти годишно за почивка, от които 2-3 седмици през лятото и 1-2 седмици през зимата. Съдът ценил и показанията на свидетеля А. З. А., посетил лично семейството на детето в [населено място] и представения договор за наем от 01.04.2019г., сключен между „Ф. П. Е“ ООД /наемодател/ и А. О. И. /наемател/. Въз основа на тях направил извод, че към датата на постановяване на решението майката на детето живеела в [населено място], с бащата на второто си дете и двете си дъщери, в наето от нея жилище, находящо се на адрес Х. Р.. , Лондон, №... .. Приел, че обитаваното от семейството жилище представлявало апартамент, състоящ се от две спални, всекидневна, кухня, баня и тоалетна, с обща площ от 80 кв. м, а майката получавала доход от 1 700 британски лири за социални помощи и детски надбавки. Посочил, че според от официалните документи А. И. и Ф. А. имали статут на временно пребиваващи в О. К, за периодите, както следва: от 11.04.2019г. до 12.04.2024г. за майката и от 28.10.2019г. до 29.10.2024г. за детето. Приел, че към датата на постановяване на решението детето Ф. А. се обучавало в училище „Чърчфийлд“ в [населено място] – Великобритания, съгласно приложения по делото годишен доклад за учебната 2019/2020г. Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че първоинстанционното решение в частта за определяне местоживеенето на детето е мотивирано, законосъобразно и постановено изцяло в интерес на малолетното дете.

Съдът намерил за основателно и искането за издаване на акт за спорна съдебна администрация, с който да бъде разрешено на малолетното дете да пътува до О.К.В и С. И без съгласието на бащата. В тази връзка отчел обстоятелството, че детето било на възраст от 10 години, живеело постоянно във Великобритания от 5 години, и разрешението за пътуване било необходимо за връщането му в Р. Б, включително и за изпълнение на определения режим на личен контакт с неговия баща А. А., за да не се прекъсва връзката между тях. Посочил, че в случая било нормално един такъв срок да не е абсолютно ограничен от към краен срок, с оглед постоянното пребиваване на детето във Великобритания /вече страна извън ЕС/, постоянното пребиваване на бащата А. в Германия, както и определените място и време на личен контакт – на територията на Р.Б.И, че този режим има своя краен момент – до навършване на 14 години на детето, когато ще се наложи издаване на българска лична карта за него и международен паспорт, като то би могло да пътува между държавите лично, но със съгласието на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права /майката/. С оглед на така приетото, въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение и в тази му част.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция констатира пороци, водещи до недопустимост на обжалваното решение:

Когато съдът се е произнесъл по нещо различно или повече от поисканото от страната, съдебният акт е недопустим. В процесният случай отправеното до съда искане е за установяване местоживеенето на детето Ф. А. в [населено място], Англия и за даване на разрешение за пътуването му, без съгласието на неговия баща, от и до Англия. С обжалваното решение въззивният съд е постановил местоживеенето на детето да бъде установено, съответно същото да пътува от и до О. К и С.И.Р в тези му части е постановено извън искането на страната, поради което същото е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения.

При разглеждане на делото, в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от СК и формираната съдебна практика на ВКС /включително и задължителна такава/, въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непопълване на делото с доказателства, от които да се установят релевантните за спора обстоятелства, необходими за преценка защитен ли е интереса на детето Ф. А. и налице ли са условия за отглеждането му в мястото, където се иска да бъде определено новото му местоживеене – [населено място], Англия. Съдът не е изследвал и обсъдил всички значими обстоятелства: не е изследвал условията на живот в държавата, в която се иска да бъде преместено детето и където се претендира да бъдат упражнявани родителските права, включително чрез използване на международните служби; не е обсъдил какви са договорените между държавите механизми за осигуряване изпълнението на съдебните решения, за защита правото на живот на детето и за осигуряване на възможност за изпълнение на определения режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права; не са установени битовите, социалните и здравни условия на живот в мястото, където се претендира установяване на местоживеенето му. Допуснатите процесуални нарушения са довели до необоснованост на извода на съда, че детето Ф. живеело по-добре на новото място. Същият почива на показанията на разпитаните по делото свидетели /роднини на ищцата/, които не са подкрепени от други доказателства. Представеният по делото договор за наем, за адреса, на който се иска установяване местоживеенето на детето е с изтекъл срок към датата на постановяване на въззивното решение, а по делото не са събрани доказателства за продължаването му, съответно за условията на живот там. Неправилно въззивният съд се е позовал на направеното от свидетелите заключение, че в Лондон детето живеело по-добре отколкото в [населено място], където пребивавало през лятото и при престоя си в България, без да съобрази установения по делото факт, че с влязло в сила решение от 19.07.2016г. местоживеенето на детето било определено в Италия. В резултат, условията за живеене и отглеждане на детето в Англия са останали неизяснени.

Решението на въззивната инстанция, с което е дадено разрешение на детето Ф. А. за неограничено пътуване, без съгласие на бащата, от и до държавата, в която евентуално ще бъде установено новото му местоживеене е необосновано и в противоречие със закона. Същото не почива на цялостен анализ на всички значими за развитие на детето фактори и преценка на конкретните обстоятелства, които са го породили. Водещ и най-важен при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина е интересът на детето, който в конкретния случай не е изследван и установен в пълнота.

Посочените и допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения при разглеждане на искането за промяна местоживеенето на детето не могат да бъдат отстранени в производството по чл. 293 от ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въпросът за наличие на условията по чл. 127а от СК за даване на разрешение на детето да пътува от и до Англия, без съгласието на неговия баща, е обусловен от въпроса за местоживеенето му в тази държава, поради което решението следва да се отмени и в тази част, а делото да се върне на въззивния съд за произнасяне.

На основание чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да изиска актуален социален доклад по чл. 15 от Закона за закрила на детето, включително и чрез международните служби, за условията на живот при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права в мястото, където се претендира да бъде установено местоживеенето на детето – по отношение на битовите условия, възможностите за образование и здравеопазване, както и за отношенията му с новото му разширено семейство, за което са налице данни по делото. Съдът следва да направи преценка на възможностите за изпълнение на постановените по отношение на детето съдебни актове, изпълнението на режима на личен контакт с родителя, който не упражнява родителските права и възможността на детето за безпрепятственото му пътуване. По искането за даване на разрешение за пътуване на детето, съдът следва да се произнесе в рамките на направеното от страната искане, при преценка най-добрия интерес на детето, който изисква, след преценка на всички конкретни обстоятелства, да му бъде осигурена възможност безпрепятствено да се връща и отпътува от Р.Б.Т възможност е необходима както за осъществяване на контактите му с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, така и за общуването му с роднините в България.

По постъпилата частна жалба срещу определение №42/12.01.2022г., с което е допълнено постановеното по в. г.д.№1718/2021г. решение в частта за разноските:

Въпросът за разпределение на отговорността за разноските в производството зависи от крайния изход на спора, поради което и с оглед връщане на делото за повторно разглеждане от въззивната инстанция, обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд, който да се произнесе по направените в хода на цялото производство разноски, включително и за сторените такива в настоящето касационно производство, съобразно крайния резултат по спора /чл. 294 ал. 2 ГПК/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №200/07.12.2021г., изменено с определение №42/12.01.2022г., постановено по в. г.д.№1718/2021г. на Окръжен съд С. З в частите, с които местоживеенето на детето Ф. А. А. е определено при неговата майка А. О. И. в О.К.В и С. И и на детето Ф. А. А. е разрешено да пътува от и до О.К.В и С. И, без съгласието на бащата А. А. А..

ОТМЕНЯ въззивно решение №200/07.12.2021г. и определение №42/12.01.2022г., постановени по в. г.д.№1718/2021г. на Окръжен съд С. З в частите, с които се изменят мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Ф. А. А., определени с решение №620/16.06.2016г. по г. д.№181/2016г. и решение №75/27.01.2015г. по г. д.№4712/2014г. на РС – С. З, както следва: местоживеенето на детето Ф. А. А. е определено при неговата майка А. О. И. в Англия, Х. Р.. ., Лондон, №... ..; на детето Ф. А. А. е разрешено да пътува от и до Англия, без съгласието на бащата А. А. А., както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд С. З.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: