ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50014

гр. София 07.04.2023 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 08.02.2023 (осми февруари две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: З. А

Членове: В. Й

Д. Д

като разгледа докладваното от съдията Д. Д, частно гражданско дело № 4001 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С молба вх. № 4745/01.06.2022 година „Българска изолационна компания“ О. [населено място] е поискало да бъде допълнено постановеното по делото определение № 176/27.05.2022 година, в частта му за разноските, като П. Х. А. бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер на 500.00 лева.

Ответникът по молбата П. Х. А. е подал отговор с вх. № 6021/13.07.2022 година (подаден по пощата на 12.07.2022 година), с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.

С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен.

С постановеното по делото определение № 176/27.05.2022 година касационният съд не е допуснал касационно обжалване на определение № 1411/19.04.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІVа състав, постановено по ч. гр. д. № 956/2021 година. С него съставът на Окръжен съд Варна е оставил без уважение, частната жалба с вх. № 265 065/22.01.2021 година, подадена от П. Х. А., срещу решение № 260 074/11.01.2021 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година (по същността си определение с преграждащ развитието на производството характер), с което е отхвърлена подадената от А. молба с вх. № 24 894/25.11.2020 година за допълване на решение № 3838/11.08.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година, по реда на чл. 250 от ГПК като съдът се произнесе и по предявените при условията на кумулативно съединяване срещу „Българска изолационна компания“ О. [населено място] искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Било прието, че с решение № 3838/11.08.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 10 347/2019 година първоинстанционният съд се бил произнесъл по така предявените от ищеца искове, като ги бил отхвърлил. С въззивната си жалба против първоинстанционното решение А. бил направил и искане за допълване на решението, уточнено с молба 24.11.2020 година, като бил изложил твърдения, че съдът не се бил произнесъл по формулираното в исковата му молба искане по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Първоинстанционният съд бил констатирал, че решението му не било непълно, молбата за допълването му била счетена за неоснователна и оставена без уважение. При тези данни въззивният съдебен състав намирал, че частната въззивна жалба била неоснователна. Първоинстанционното решение не било непълно, тъй като Районен съд Варна се бил произнесъл по всички, предявени от П. Х. А. искове, т. е., произнесъл се бил по целия спорен предмет. Оплакванията и доводите на А., че бил предявил и искове по чл. 49, във връзка чл. 45 от ЗЗД, били неоснователни и не се подкрепяли от доказателствата по делото. Правната квалификация на иска/исковете била задължение на съда и същата обективно следвала от изложените твърдения за факти и отправения съобразно тези твърдения петитум. Обстоятелството, че ищецът бил посочил в исковата си молба квалификация на исковете си чл. 200 от КТ, във връзка с чл. 45 и 49 от ЗЗД, било без значение, тъй като страната нямала подобно задължение а и съдът не бил обвързан от дадената от страната правна квалификация на накърненото субективно право, чиято защита се търсела чрез предявения иск. В резултат на това частната въззивна жалба била неоснователна и следвало да се остави без уважение. Въз основа на тези констатации съставът на Окръжен съд Варна е постановил определението си, което не е било допуснато до касационно обжалване с постановеното по делото определение № 176/27.05.2022 година.

Предвид горното се касае до производство по чл. 250 ГПК, а съгласно чл. 250, ал. 3 от ГПК постановените в това производство съдебни актове подлежат на самостоятелно обжалване, отделно от първоначално постановените такива и не представляват част от тях. Затова ако искането за допълване на съдебното решение се окаже неоснователно то направилата го страна дължи на насрещната такава, направени в производството по въззивно обжалване на отказа за допълване разноски, независимо от изхода на спора по първоначалното решение. В случая по касационното производство е установено, че „Българска изолационна компания“ О. [населено място] е направила такива в размер на 500.00 лева, поради което същите са дължими се. В постановеното в настоящето производство определение № 176/27.05.2022 година обаче касационният съд не се е произнесъл по направените от страните разноски. Затова молбата на „Българска изолационна компания“ О. [населено място] за допълването му в този смисъл е основателна и трябва да бъде уважена, като тъй като се касае за допълване не е задължително молителят да е представил списък с разноските по чл. 80 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 176/27.05.2022 година, постановено по ч. гр. д. № 4001/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му за разноските като:

ОСЪЖДА П. Х. А. от [населено място], [улица], вх., ет., ап. да заплати на „Б. И. К“ О. [населено място], [улица], ет., офис № сумата от 500.00 лева направени по делото разноски

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.