О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 640

София, 06.04.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1190 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. С. М. против определение № 192/23.01.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3630/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 11770/18.11.2022 г. по гр. д. № 1478/2022 г. на Софийски градски съд, с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил за разглеждане на Административен съд - София град, поради неподведомственост на спора.

В частната касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

За да потвърди определението за прекратяване на производството по предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение Софийският апелативен съд е приел, че след двукратно давани от първоинстанционния съд указания за уточняване на исковата молба твърденията на ищеца са, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, че през 1992 г., бащата му подал заявление за възстановяване на тази част от имота, която била отредена за обществени нужди, но тъй като мероприятието не било реализирано, имотът подлежал на възстановяване в стари „имотни“ граници. Общинската администрация обаче, в нарушение на закона, заменила предвиденото за озеленяване УПИ, извършила посочените разпоредителни сделки, незаконосъобразно издала документи за строителство - скица, виза, разрешение за строеж, и др., „създала неистински документи“ - заповед № РД-09-50-26/29.02.2022 г., укрила реституционната претенция на ищеца и не го информирала какво се случва с имота му. От всички тези действия и бездействия, ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди, за обезщетяването на които претендира съответно сумата от 100 000 лева и сумата от 60 000 лева. Ищецът поддържа, че Столична община е извършила незаконни действия – разпореждане със собствения му имот, който е бил в процедура по реституция. Описва подробно действията, извършени от ответника, за да отнеме собствения му наследствен имот, дори чрез „неистински документи“. Във всички случаи твърдените от ищеца незаконни действия са извършени от ответната община и нейни органи при осъществяване на административна дейност. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо.

Не е очевидно неправилно съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поставя следните въпроси: 1. „Пред кой съд – административния или гражданския, следва да бъде предявен искът по чл. 2в ЗОДОВ към ответник - общински орган за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 от ЕКЗПЧОС – право на собственост, чрез извършено с имот разпореждане-замяна с трето лице, в полза на общинския орган при висяща пред него процедура по подлежащо на възстановяване по реституционен закон правото на собственост на наследници върху имота?“; 2. „От кой съд – граждански или административен, следва да бъде допуснат за разглеждане искът по чл. 2в ЗОДОВ, когато ответник е административен орган, но искът не касае вреди от конкретен отменен от ответника административен акт срещу ищеца, а разпореждането му – замяна, с подлежащия на реституция имот?“ и 3. „ При положение, че ВКС вече има създадена съдебна практика, и произнасяне, относно това, че съгласно ЗОДОВ, на допускане и разглеждане от граждански съд подлежат всички искове по ЗОДОВ, които не третират изрично отменени административни актове - подлежащи на разглеждане от административният съд, то не следва ли по-нисшите съдилища, напр. СГС , да познават тази практика и да съобразяват служебно актовете си с нея?“. По поставените въпроси не се разкрива общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото в обжалваното определение не се съдържа произнасяне по тях. Въззивният съд, както и първоинстанционният съд преди него са приели, че с оглед заявеното от ищеца в исковата молба и уточняващите молби, предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а не чл. 2в ЗОДОВ, каквото е настояването на жалбоподателя. Доколкото по въпросите не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъждат бланкетно посочените и поддържани от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че правната квалификацията се извършва служебно от съда, като при приемане на иска за разглеждане, съдът пред когото делото е висящо не е обвързан от сочената от ищеца квалификация на претендираните в исковата молба права. Съгласно чл. 2в ЗОДОВ в сила от 02.12.2019 г., когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. Съгласно чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. В случая се претендира обезщетение от извършени от Столична община и О. Р. Б. незаконосъобразни действия, във връзка с проведена административна процедура по възстановяване правото на собственост по подаденото от бащата на ищеца заявление за имот във вилна зона „Банкя“, в следствие на което е отказано възстановяването. Твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧОС, относно защитата на собствеността, уредено и в чл. 17 ХОПЕС, а предвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, § 3 от ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз, в този смисъл е и приетото в определение № 174/08.02.2023 г. по гр. д. № 281/2023 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС. С оглед посоченото, претенция за вреди от нарушаване правото на ЕС следва да се разгледа от компетентния административен съд. Предвид изложеното касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 192/23.01.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3630/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: