ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1151

София, 12.09.2011г.

Върховният касационен съд на Република България

, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдия

Б.Стоилова

гр. дело № 1624 по описа за 2010г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на И. В. У. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 06.VІІ.2010г. по в. гр. д. № 710/2010г.

Ответницата по касационната жалба В. Г. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.

ВКС на РБ, състав на І ГО, намира, че касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално

допустима.

По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:

С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на Бургаския РС от 04.ІІ.2010г. по гр. д № 5311/2009г., с което И. Ив.У. е осъдена да заплати на В. Г. М. /А./ 2000 евро, получени от ответницата с писмена разписка от 23.VІІ.2008г., дължима на отпаднало основание - прекратен договор за поръчка, ведно със законната лихва, считано от 21.VІІ.2009г. до окончателното им изплащане.

За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на разписка от 23.ІІ.2008г. със съдържание „Подписаната И. Ю. получих от В. А. за депозиране на имот 2000 евро, които се задължавам да възстановя при нереализиране на покупко-продажба на имот, находящ се на [улица]” и свидетелски показания, че между страните е била налице облигационна...