Производството е по чл. 288 ГПК.

Българска агенция за безопасност на храните, София, чрез пълномощника си ю. к. М. М., е подал касационна жалба срещу решение от 12.05.2011 година по гр. д. N 2308/2011 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 08.10.10 г. по гр. д. № 57560/2009 г. на Софийския районен съд, 69 състав. С него са уважени исковете на М. Д. Г. от София срещу Национална ветеринарномедицинска служба София, чийто правоприемник е касатора, за признаване на незаконност и отмяна на заповед за уволнение на генералния директор, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на длъжността „главен редактор на списание” и за заплащане на обезщетение поради това уволнение в размер на 4857, 84 лева – искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК

Ответницата М. Д. Г. от София оспорва касационната жалба и моли да не се допуска обжалване на въззивното решение. Излага и съображения по съществото на делото.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради следното:

След оставяне на делото без движение за представяне на изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, в което касаторът да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и обуславя извод за допускане на касационно обжалване, както и на кое основание по чл. 280, ал. 1 се позовава касаторът, по делото е приложен екземпляр от депозираната вече касационната жалба. В нея обаче липсват въпроси, нито те са развити в контекста на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съдържат се съображения за неправилност на решението поради процесуалната му незаконосъобразност /твърдения за нарушаване на чл. 269 ГПК и чл. 283 ГПК/– основания за касационно обжалване по чл. 291, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се достигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване. В изложението няма и доводи по основателността на искането за допускане на обжалването. Не са представени съдебни актове, които да могат да се отнесат към някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд е имал повод да посочи, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Нещо повече – изложението трябва да съдържа обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителна практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилища, която трябва да се съдържа в представени с изложението влезли в сила съдебни решения. По същия начин трябва да се мотивира изложението и в частта, свързана с основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – виж ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК.

По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.05.2011 година по гр. д. N 2308/2011 година на Софийски градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.