№ 365

С., 9.03. 2012 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми март, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА

С. ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр. д. № 1217 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Л. А. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П. от АК-С., против въззивно решение № 71 от 12.05.2011 г., постановено по в. гр. д. № 158/2011 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 38 от 20.10.2010 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по гр. д. № 84/2010 г., касаторката Л. А. С., в качеството й на майка и лице, задължено да упражнява надзор над неспособния си син Д. Г. С., е осъдена да заплати на Б. С. Д., чрез неговата майка и законна представителка Ю. И. И. от [населено място], област С., сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Б. Д., вследствие от смъртта на неговия баща С. Д., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2010 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 40 000 лв., е отхвърлен. Твърди се неправилност на въззивното решение в уважената му част по касационните основания на чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие...