О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 375

София, 12.03.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр. дело № 1779/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. О. Д., приподписана и от пълномощника й адв. Д. С., против решение № 378 от 30.09.2010 г. по в. гр. д. № 506/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решението от 23.04.2010 г. по гр. д. № 1066/2009 г. на Русенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторката против [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ и е уважен насрещния иск с правно основание чл. 221 ал. 2 КТ и обезщетение за забава, и са присъдени разноски на ответника.

Ответникът по жалбата [фирма], чрез пълномощника адв. П. И., изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката препраща към формулирания в касационната жалба материално правен въпрос: възможно ли е приемане за установено виновно поведение на работник - в случая увреждане на имущество на работодател, без това да е установено по съответния предвиден в КТ ред и съобразно разпоредбата на чл. 21 КТ във вр. с чл. 83 ЗЗД следва ли съдът да отчете поведението на работодателя при определяне тежестта на наложеното...