Р Е Ш Е Н И Е

№ 742

гр. София, 13.12. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Д. П.

при секретаря Р. С. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 413 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Б. против решение от 09.10.2023 г., постановено по реда на чл.250 ГПК по гр. д.№ 3067/2019 г. от ІІІ“б“ състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалния си представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 4533/10.10.2024 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, следва ли съдът да ингонорира сключена между страните спогодба, с която те са заявили, че считат за окончателно приключен спора между тях във всичките му части, включени в предмета на делото. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:

Съгласно чл.365 ал.1 ЗЗД - с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са ги сключили /чл.20а ал.1 ЗЗД/. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодбата като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор /чл.365 ал.2 ЗЗД/. Горното е възприето с решение № 134/21.06.2019 г., постановено по гр. д.№ 4255/2018 г. на ІІІ гр. отд. на ВКС, като това разрешение е споделя и от настоящия състав на ВКС.

В случаите, в които с договора за спогодба е заявено изрично от страните, че всички спорни между страните въпроси, включени в предмета на делото се разрешават окончателно с договора за спогодба, следва да се приеме, че всички правоотношения по тези въпроси са приключени.

По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:

С решение № 262716/26.04.2021 г., постановено по гр. д.№ 3067/2019 г. от ІІІ-б състав на СГС, съдът е осъдил С. А. Б. да заплати на Е. Г. И. по иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД сумата от 15 120 лева, представляваща заплатена в повече от дължимото по договор за кредит от 14.10.2008г., както и да му заплати направените разноски за първата инстанция в размер на 2702,39 лв. В останалата част, с която се отхвърля иска, решението на районен съд е потвърдено.

С молба от 18.06.2021 г., Е. Г. И. е поискал допълване на постановеното съдебно решение, като се присъди законната лихва върху присъдената сума, на основание чл.250 ГПК.

С отговора на молбата по чл.250 ГПК, ответникът по същата молба е представила договор за спогодба от 18.05.2023 г., с който страните са признали и установили своите задължения и в чл.ІІІ и ІV са заявили изрично, че считат за погасени насрещните им задължения, както и че окончателно са приключили отношенията си във връзка със задълженията на С. И. спрямо Е. И. по гр. д.№ 9677/2016 г. по описа на СРС , 49 състав /първоинстанционното дело/, с изплащане на присъдените суми от С. И. на 10.04.2023 г. по банковата сметка на Е. Г. И.. Заявено е, че с така сключения договор за спогодба на основание чл.365 ЗЗД, страните прекратяват окончателно всички спорове. Договорът за спогодба е сключен с нотариална заверка на подписите на страните.

С оглед и отговора на правния въпрос, съдът е следвало да зачете сключената между страните спогодба, доколкото изрично в нея страните са отразили своето съгласие, всички спорни въпроси по гражданското дело, да се считат за окончателно приключени. Безспорно, в предмета на спора по делото е включен и въпрос за дължимостта на законната лихва върху присъдените сума, като макар и сключена след подаването на молбата с правно основание чл.250 ГПК, следва да се приеме, че с договора за спогодба е разрешен окончателно и въпросът за законната лихва върху присъдените суми.

Предвид изложеното, молбата за допълване на съдебното решение е неоснователна и следва да се остави без уважение, след отмяна на постановеното допълнително решение.

В полза на касатора следва да се присъдят направените за касационното производство разноски. Представени са доказателства за сторени разноски в размер на 1255 лева, от тях 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба е направил възражение за прекомерност на заплатеното и договорено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената защита пред ВКС, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не са налице предпоставките за неговото намаляване.

Водим от горното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 09.10.2023 г., постановено по реда на чл.250 ГПК по гр. д.№ 3067/2019 г. от ІІІ“б“ състав на СГС, като вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Е. Г. И. за допълване на постановеното решение № 262716/26.04.2021 г., постановено по гр. д.№ 3067/2019 г. от ІІІ-б състав на СГС, като неоснователна.

ОСЪЖДА Е. Г. И. да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на С. А. Б. сумата 1255 /хиляда двеста петдесет и пет / лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.