№ 3435 [населено място], 17.12.2024 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №2476 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЗД Евроинс“ АД срещу разпореждане №828/03.07.2024г., постановено по в. гр. д. №143/2024г. по описа на Окръжен съд - В. Т. с което е върната касационна жалба „ЗД Евроинс“ АД вх.№7490/20.06.2024г. против постановеното по същото дело решение №297/23.05.2024г.

Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно, като поддържа, че спорът не следва да се разглеждане като търговски, а като потребителски, тъй като ответникът по иска е „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ и „потребител“ по смисъла на ЗЗП.

Ответникът Г. Д. Х. не представя отговор на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С решение №297 от 23.05.2024г., постановено по в. гр. д. №143/2024г. по описа на Окръжен съд - В. Т. е потвърдено решение №751/04.12.2023г., постановено по гр. д. №886/2023г. по описа на Районен съд - Г. О. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г. Д. Х. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК за сумата 10 962.81 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №[ЕГН] и сумата 1 824-44 лева, представляваща лихва за забава за периода 13.04.2021г.-10.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

На 19.06.2024г. е представена касационна жалба от „ЗД Евроинс“ АД срещу въззивното решение, която е върната с атакуваното в настоящото производство разпореждане. Въззивният съд излага изрични мотиви, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е разрешен търговски спор с цена под 20 000 лева.

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалванато разпореждане е правилно.

Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за граждански дела, и да 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор- спор, произтичащ от търговска сделка, определена като такава по критериите в чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1 ТЗ /абсолютни търговски сделки/ или чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ /относителни търговски сделки/, както и останалите спорове, изрично изброени в чл.365 ГПК, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка /ТР №3/23.02.2022г., т. д. №3/2019г. на ОСГТК на ВКС/.

В процесния случай предмет на спора са регресно право и претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва, предявени по реда на чл.422 ГПК от застраховател срещу делинквента, като всеки от исковете е с цена под 20 000 лева. Производството е образувано по иск на „ЗД Евроинс“ АД срещу Г. Х., с твърдения, че ищецът, в качеството на застраховател на ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е изплатил обезщетение за вреди на пострадалото лице при причиненото от застрахования ПТП, като в патримониума на застрахователя е възникнало регресно право, тъй като виновният водач е напуснал мястото на произшествието преди идването на контролните органи. С оглед качеството на ищеца и предмета, делото е търговско, но ответникът няма качеството „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДП на ЗЗП. Независимо, че ответникът е застрахован по застраховката „Гражданска отговорност“, в случая предявеният регресен иск срещу него е в качеството му на делинквент, т. е. при твърдение в исковата молба за нарушение на закона /на задължението да не напуска мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата/. В този смисъл е и съдебната практика, която настоящият състав споделя /определение №612/22.11.2022г., т. д. №2344/2022г., І т. о.; определение №2778/28.10.2024г., т. д. №1373/2024г., І т. о./.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че касационната жалба е недопустима и правилно е постановено връщането й с обжалваното разпореждане.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №828/03.07.2024г., постановено по в. гр. д. №143/2024г. по описа на Окръжен съд - В. Т.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.