№ 60413
гр. София, 26.11.2021 год.
В. К. С на Р. Б, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1852 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. П. И. от [населено място] черква, [община], чрез пълномощника му адв. Б. Н. от ВТАК, срещу въззивното решение № Р-36 от 2.03.2021 год. по в. гр. д. № 94/2020 год. в частта му, с която въззивният съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановил друго, с което допуснал извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] черква, м. „К.”, с площ 20 151 кв. м., с начин на трайно ползване-нива, ІІІ категория на земята, с посочените граници между Х. Р. С. и И. П. И. при равни права.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по изложените съображения и с искане за отмяната му в тази част. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето на въззивния съд по въпроса относно характера на средствата по влога на съпруга, независимо от произхода на постъпленията в него, стига да е правомерен, като лично негово имущество по аргумент от това, че влоговете са извън обхвата на нормата на чл. 21, ал. 1 СК, съответно следва ли всяко придобиване на вещни права с тези финансови средства и то целево - за упражняване на професия или занаят, да води до придобиване в лична собственост на съпруга, титуляр на влога, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед липсата на точна и непротиворечива практика на ВКС. Касаторът поддържа наличие и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Съделителката Х. Р. С. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Н. В. от ВТАК в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да постанови решението си за допускане на делба на спорния имот между страните при равни права, след частичната отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд приел, че придобиването му е осъществено по време на брака между страните, при необорена презумпция за съвместен принос на съпрузите, съгласно чл. 21, ал. 3, вр. с ал. 1 СК. Установените от доказателствата по делото обстоятелства не оборват тази презумпция, респ. не установяват поддържаната от касатора теза за придобиването на имота в негова лична собственост с оглед характера на средствата за закупуването на имота от личния му банков влог, нито с оглед обявеното от него при покупката инвестиционно намерение за имота – да построи в него краварник и овчарник с оглед дейността му като земеделски производител. Съдът приел за неубедителни показанията на разпитаната свидетелка относно произхода на средствата по влога - от държавни субсидии от ДФ „Земеделие”, но дори и да се приеме за установен твърдения произход, въззивният съд приел, че този факт не оборва предположението за съвместен принос на съпрузите, в частност този на съпругата чрез труд и работа в домакинството. Въззивният съд обосновал извод, че, за да се приеме придобиването на спорния имот в индивидуална собственост от съпруга, платил цената му със средства от банковия си влог, трябва средствата по него да произхождат от наследяване или дарение, за да се преобразуват в лично имущество. Без значение е възприемането на средствата по банковия влог като лично имущество на съпруга, титуляр, по аргумент от факта, че влоговете и другите наличности по сметки са извън обхвата на нормата на чл. 21, ал. 1 СК, то следва да е налице и установяване на произхода на тези средства като лично имущество.
При тези мотиви на обосноваване на извода за придобиване на спорния имот в режим на СИО, настоящият състав на касационния съд намира, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по уточнения и конкретизиран съобразно правомощията съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правен въпрос относно значението на обстоятелството за плащане на цената на придобития по време на брака недвижим имот със средства от паричен влог, респ. банкова сметка на единия съпруг, респ. за режима на придобиването му с оглед изключването на паричните влогове от обхвата на разпоредбата на чл. 21 СК. По този обуславящ извода в обжалваното решение въпрос настоящият състав не констатира наличие на съдебна практика, което обосновава необходимостта спорът за статута на придобития от страните имот с плащане на цената му от влога на единия съпруг да се допусне до разглеждане от касационния съд с оглед даване на отговор по горния въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № Р-36 от 2.03.2021 год. по в. гр. д. № 94/2020 год. в обжалваната от И. П. И. част, с която е допуснато извършването на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] черква, м. „К.”, с площ 20 151 кв. м., с начин на трайно ползване - нива, ІІІ категория на земята, с посочените граници между Х. Р. С. и И. П. И. при равни права.
Указва на касатора, чрез адв. Б. Н., да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото в размер на 30 лв., като в същия срок представи и вносния документ.
При изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на Второ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: