Р Е Ш Е Н И Е

№ 765

София, 20.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдията Е. Д. гр. д. № 396/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3178 от 21.06.2024 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1321, постановено на 01.11.2023 г. по в. гр. д. № 2299/2023 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, по касационната жалба на В. Т. Д.. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Т. Ц. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], който самостоятелен обект се намира на етаж втори в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 50 кв. м., с прилежащите части – 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, заедно с прилежащите самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на етаж първи в сградата, с предназначение: за склад, с площ 32,10 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 1/2 ид. ч. от описания по-горе поземлен имот.

Касаторът – В. Т. Д. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание не взема становище.

Ответникът по касация Т. Ц. Д. в отговора на касационната жалба е взел становище за неоснователност на същата. В съдебно заседание не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК предвид наличието на съмнение дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд за липса на съвместен принос на съпрузите при придобиване на имот на възмездно придобивно основание, каквото е и одобрената от съда спогодба по делбено дело, въз основа на която са платени по време на брака сумите за уравнение на дяловете.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

В исковата молба и уточняваща молба от 30.09.2022 г. ищцата В. Т. Д. е изложила твърдения, че между страните съществува съсобственост върху процесното жилище. Ответникът е неин баща. Посочила е, че на основание наследствено правоприемство от майка си М. Д. Д., починала през 2015 г., притежава право на собственост върху 1/2 ид. ч. от делбения имот. Същият е представлявал съпружеска имуществена общност, тъй като паричното уравнение за поставения в дял на ответника имот е изплатено по време на брака.

Ответникът Т. Ц. Д. е възразил, че процесният имот е негова индивидуална собственост, тъй като съпругата му няма принос в придобиването. Посочил е, че паричното уравнение е изплатено с парична сума, дадена му от ищцата на основание сключен между тях предварителен договор. При условията на евентуалност е въвел възражение за изтекла в негова полза придобивна давност чрез упражнявано владение от 2004 г.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Със съдебна спогодба от 05.02.1991 г., постигната по гр. д. № 7616/1989 г. на Пловдивския районен съд, в дял на Т. Д. е поставен следният имот, принадлежал на общия на съделителите наследодател Ц. Д.: западната част от жилищната сграда, представляваща самостоятелно жилище със самостоятелен вход и външно стълбище, състоящо се от две стаи, кухня, салон и предверие, пристройката от юг-представляваща ниша с мивка към етажа и тоалетна към призема, две избени помещения-северозападното и североизточното, заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, на стойност 11 208 лв. По силата на спогодбата той е осъден да заплати за уравнение на дяловете на другите съделелители парично уравнение от 3 987 лв., заедно с лихва до окончателното изплащане на сумата, в сроковете по чл. 288, ал. 6 ГПК /отм./.

Установява се от предварителен договор от 20.02.1991 г., сключен в обикновена писмена форма, че В. Д. е предоставила на Т. Д. сумата 4 000 лв., която той да заплати за уравнение на дяловете, а той се е задължил да й прехвърли собствеността и предаде владението върху 1/2 ид. ч. от определения му дял със спогодбата, в срок до 10.03.1991 г. Видно от нотариален акт № 105/25.11.1997 г. Т. и М. Д. са прехвърлили на дъщеря си В. Д. срещу задьлжение за издръжка и гледане правото на собственост върху процесния имот. С влязло в сила на 02.02.2004 г. решение по гр. д. № 5816/2003 г. на Пловдивския районен съд договорът за издръжка и гледане е развален.

Бракът между родителите на ищцата е сключен през 1961 г. и е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 28.12.2004 г.

Във връзка с правоизключващото възражение на ответника са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Т. Л., ангажирана от ответника и свидетеля Х. Б., посочен от ищцата.

Според показанията на Т. Л., чиито впечатления за Т. Д. са непосредствени и дългогодишни /същият е съученик и приятел на баща й, както и съсед/, а самата свидетелка е била негов адвокат по делата за развод и за разваляне на договора за издръжка и гледане, след развода и развалянето на договора за издръжка и гледане, ответникът е заживял сам в процесния имот. Свидетелката знае юридически какво е положението, но е обяснила неговото отношение към имота. Същият знае и твърди, че е негов единствен собственик, тъй като имотът е останал в наследство от баща му. Свидетелката възпроизвежда факта, че на едно от съдебните заседания е заявил на дъщеря си и на съпругата си „ повече да не стъпват в неговия имот, който е наследство от баща му“. Посочила е, че ответникът е сменил бравата на жилището. Не е допускал никого в имота.

Обсъдените по-горе показания кореспондират на показанията на свидетеля Х. Б. /син на ищцата/, от които се установява, че от 2004 г. той и майка му не живеят в къщата. Изнесли са се да живеят на квартира, тъй като са преценили, че няма нужда от този тормоз. Свидетелят описва конкретни факти за осъществяван тормоз от дядо му /например спиране на водопровода/.

Решаващите изводи на въззивния съд са изведени от приетото за установено, че получената от ответника парична сума въз основа на предварителния договор от 1991 г., е негово лично имущество. С него той е поел лично задължение за сключване на окончателен договор. Направено е заключение, че съпругата не е имала принос в придобиването, поради което ответникът е индивидуален собственик на процесния имот.

В обжалваното решение не е обсъждано евентуалното възражение на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност.

В заключение, предвид липсата на съсобственост между страните, искът за делба е отхвърлен.

По основателността на касационната жалба.

Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че липсва съвместен принос на съпрузите при придобиване на имот на възмездно придобивно основание, каквото е и одобрената от съда спогодба по делбено дело, въз основа на която са платени по време на брака сумите за уравнение на дяловете. Именно такава е и настоящата хипотеза, при която съпружеска имуществена общност е възникнала върху частта от делбения имот, която е придобита чрез заплащане на семейни средства за уравнение дяловете на останалите съделители по време на брака между Т. и М. Д..

Следва да бъде разгледано правоизключващото възражение на ответника за придобиване на делбения имот по давност чрез упражнявано владение от 2004 г., когато е развален договорът за издръжка и гледане.

За основателността на въведеното възражение е необходимо ответникът, който е имал качеството на съсобственик, да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо ищцата намерението да владее нейната идеална част за себе си. В настоящата хипотеза по безспорен начин се установява извършването на такива действия от ответника, чрез които е демонстрирано завладяването на правата на ищцата. Тези действия, изразяващи се в изгонване, недопускане до имота, показват по явен и недвусмислен начин, че е отблъснато владението на ищцата, манифестирани са пред нея и са доведени до знанието й.

Въз основа на гореизложеното следва, че въведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, е основателно.

Предявеният иск за делба подлежи на отхвърляне поради липсата на съсобственост между страните върху делбения имот.

В обобщение, трябва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е правилно като краен резултат при съобразяване на изложените от настоящата инстанция мотиви.

С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация заплащане на направените разноски за касационното производство в размер на 2 000 лв. /за адвокатско възнаграждение/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1321, постановено на 01.11.2023 г. по въззивно гр. д. № 2299/2023 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

Осъжда В. Т. Д. от [населено място], [улица], ет. 3, да заплати на Т. Ц. Д. от [населено място], [улица], сумата 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.