Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 3678 от 01.10.2020г. от „Т. Р. ЕАД, гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор С. Ж., чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-Русе, против въззивно решение № 171 от 26.08.2020 г., постановено по в. гр. д. №167/2020г. по описа на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, с което частично е отменено решение № 487 от 11.12.2019 г./погрешно посочено 2020/, постановено по гр. д. № 348/2019 г. на Русенския окръжен съд и е потвърдено решението, като касаторът „Т. Р. ЕАД е осъден да заплати на Н. С. Ю. от [населено място], сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на злополука, настъпила на 01.12.2018 г.(пропадане в дупка с вряла вода, вследствие авария на уличен топлопровод) в [населено място], на основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху нея, считано от 01.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят релевира касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, състоящо се в нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Смята, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и би довело не до репариране на вредите, а до имуществено обогатяване на ищцата. Моли да се отмени решението и се постанови ново, с което да бъде намален размерът на обезщетението.

Постъпил е по делото отговор на касационната жалба от ответницата по жалбата Н. С. Ю. от [населено място], чрез процесуалните й представители адв. С. М. от АК-Русе и адв. М. Б. от АК-Русе, в която се изразили становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК. В открито заседание пред касационния съд адв. М. и адв. Б. оспорват жалбата и смятат, че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Претендират да бъдат определени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Касационното обжалване е допуснато с определение №370 от 11.05.2021г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция, предвид разрешението, дадено в т. 1 от TP № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Този правен въпрос касаещ съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, поради увреда в резултат на деликт, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент, необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпените от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 4 от 23.12.1968 г., както и в постановени решения от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, поради което по този въпрос касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По поставения въпрос съгласно задължителната съдебна практика, установена в ППВС № 4/23.12.1968г. и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. посочената от касатора в касационната жалба, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай като например тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е осъществено, продължителността на възстановителния период, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става обаче източник на неоснователно обогатяване. Обезщетението не следва да надвишава достатъчния и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди; респ. – не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца. Поради това, размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието справедливост на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в страната. В тази връзка в мотивите към решенията си съдилищата са длъжни да посочат както релевантните за конкретния случай обстоятелства, така и значението им за присъдения размер обезщетение, след като се анализират събраните по делото доказателства и се обсъдят всички правнорелевантни доводи и възражения на страните.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

Ищцата Н. С. Ю. на 01.12.2018год., около 19 ч. в [населено място], зад блок „Ч.“, след като се прибирала към дома си, като се движела по алея, разчистена от снега, слабо осветена, пропаднала до кръста в дупка с дълбочина повече от 1, 2м. с гореща вода, предизвикана от аварирал през деня топлопровод в участъка, с теч и разлив на топла вода, но необезопасен от служителите на ответника и претърпяла телесни увреждания. От показанията на разпитаните по делото свидетели, присъствали непосредствено на пропадането на ищцата в дупката с гореща вода се установява, че ищцата пропаднала изведнъж, изпаднала в шок, подпряла се на ръце и започнала да крещи, че изгоряла, свидетелите я измъкнали от дупката и събули панталона й. Не е спорно по делото, че на този ден е имало аварирал топлопровод в участъка, изразяващ се в теч и разлив на топла вода на бордюра между алеята и тревната площ до едно дърво, без пропадане на терена, което било констатирано от служителите на ответника, но теренът не бил обезопасен и заграден, като при извършения оглед в 21.20 ч. при намалена видимост и снежна покривка е установена дупка с дълбочина повече от 1.20 м., от която изтича гореща вода. Ищцата била откарана в болница и с оглед на анализираната от вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза медицинска документация, са констатирани следните увреждания: изгаряния на десен долен крайник до долната трета на бедрото и кръстната област в дясно — най-тежко в областта на глезена, като изгарянето е с площ около 17 % от площта на цялото тяло и дълбоко охлузване в областта на дясната тазобедрена става, оток на белите дробове в остра фаза като усложнение в резултат на общата интоксикация на организма вследствие на изгарянията, които са получени вследствие на пропадането на ищцата в дупката с гореща вода - 70 - 80 градуса, като уврежданията и усложнението от тях са създали опасност за живота на пострадалата. Установява се, че на ищцата е проведено 21-дневно болнично лечение, по време на което са извършени шест оперативни интервенции за отстраняване на некротизирала тъкан, почистване, терапия и превръзки и една операция за трансплантиране върху изгорения участък на дясното бедро на кожа от лявото бедро с площ 27 см/ 27 см и от лявата подбедрица с площ 23 см/ 27 см. През цялото време ищцата изпитвала изключително силни болки, поставян и е морфин и до 18.12.2018год. е с поставен уретрарен катетър. Около два месеца след изписването й от болница ищцата е била на легло, не е можела да става и да се движи, като е обгрижвана от майка си, съжителстващия с нея и сина си, като непрекъснато приемала обезболяващи. В резултат на стреса и силните болки ищцата от общителен човек се превърнала в неконтактна, затваряла се в стаята си, страхувала се дори кафе да направи. От вещото лице при прегледа на ищцата и изготвяне на съдебно медицинската експертиза са констатирани белези с розовееща хипопигментация и леко променен релеф на кожата на широки площи в дясната тазобедрена област, по дясното бедро и по цялата дясна подбедрица, както и хиперпигментация на кожата и груб релеф в областта на дясната глезенна става и белези с хипопигментация на кожата в донорските участъци на лявото бедро и лявата подбедрица. Установените увреждания по кожата са довели до некроза на кожата на широка площ и са наложили трансплантация на кожа, но в резултат на проведеното лечение усложненията, характерни при изгаряния на големи кожни участъци, са избегнати, като са останали естетичните белези, които макар да се очаква с течение на времето постепенно да се доближат до естествения цвят на кожата, няма да се заличат напълно. Налични са оплаквания от повишена чувствителност на кожата в увредените участъци, за които се очаква постепенно да намалеят и е налице отток и болки в дясната глезенна става, което е възможно да намали обема на движение. Вещото лице е заявило също така, че е възможно отокът и болката в дясната глезенна става да отшуми, но предвид наличието му толкова време след инцидента, е възможно да остане и за цял живот, а по двата крака има съществени видими белези, които и след пълното им възстановяване ще се виждат.

От приетата съдебно психологична и психиатрична експертиза е установено, че при ищцата са налице изразени симптоми на посттравматично стресово разстройство, като при проследяване на състоянието й е констатирано едновременното наличие и на рецидивиращо депресивно разстройство с умерена интензивност на симптомите и което е водещото състояние. Симптомите се изразяват с реакции на интензивен страх, безпомощност и ужас, мисловно преживяване на травмиращото събитие по причиняващ стрес начин, раздразнителност, изблици на гняв, нервност, постоянно чувство „нащрек“, проблеми с концентрацията, снижаване на интереса към хобита и социални дейности. Посочено е, че в резултат на проведеното лечение с антидепресанти и провежданите психологически сесии е отчетен ефект към подобрение, но както медикаментозната терапия, така и работата с психолог следва да продължат до пълно овладяване на психиатричната симптоматика. Направена е констатация, че прогнозата при такова заболяване е за възстановяване, като в малка част от случаите и след период от проследяване от две години то може да приеме хроничен ход и да премине в трайна промяна на личността.

С оглед на свидетелските показания се установява, че след изписването й от болница ищцата е била около два месеца на легло, не е можела да става и да се движи, имала е нужда от помощ непрекъснато, но и от стреса и силните болки тя се затваряла се в стаята си, страхувала се и смятала, че няма да се оправи, не виждала смисъл в нищо, станала раздразнителна, без самочувствие, срамувала се от себе си и не искала да излиза от къщи и да се вижда с хора, изпитвала паника от всичко, което има пара, получавала пристъпи, посещавала психолог и психиатър за терапия и приемала успокоителни.

При установеното по делото от фактическа страна няма спор, че са налице предпоставките на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на касатора, като възложител на работата по поддържане на топлопреносната мрежа и при бездействието на неговите служители при настъпила авария на уличен тръбопровод да обезопасят и сигнализират мястото на аварията, като е настъпил инцидент, като ищцата е пропадлата в дупка с гореща вода, от което са последвали телесни и психически увеждания, които подлежат на обезщетяване за неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.

В случая при определяне на размера на обезщетението правилно въззивния съд е взел в предвид, силно травмиращият механизъм на получаване на уврежданията, които също така са свързани с много силни по интензитет и по продължителност болки, което е наложило приемането на силни обезболяващи в това число и морфин, като лечението на изгарянията на десния долен крайник и кръстната област в дясно на площ от около 17 % от площта на цялото тяло, дълбоко охлузване в областта на дясната тазобедрена става, оток на белите дробове в остра фаза като усложнение в резултат на общата интоксикация на организма вследствие на изгарянията са създали опасност за живота на пострадалата. Също така са направените седем оперативни интервенции за възстановяване на кожата на засегнатия десен крайник, след като увреждания по кожата са довели до некроза на кожата на широка площ и се е наложила трансплантация на кожа, което причинило увреждане и на кожата на незасегнатия ляв крайник, за да се извърши лечението, което е довело също така до допълнителни болки и страдания на ищцата и наличие на белези с траен характер и груб релеф в областта на дясна глезенна става, както и белези на кожата и в донорските кожни участъци на ляво бедро и лява подбедреница които няма да се заличат напълно, което води и до психичен дискомфорт, който не е и преодолян. Ищцата, като жена в сравнително млада възраст при останалите естетични блези по кожата на краката, които не се очаква пълно да се заличат, с чувствителност и груб релеф на кожата в засегнатите участъци, е изпитвала и продължава да изпитва негативни емоции, които се отразяват върху нейното самочувствие, поведение и отношение към живота. Още повече, че години след инцидента тя продължава да има оток на глезена и да изпитва болки при движение, не е изчезнала и повишената чувствителност на кожата в засегнатите участъци. Доказано е състоянието й към датата на приключване на устните състезани, както и наличие на изразени симптоми на посттравматично стресово разстройство в следствие на инцидента, като при проследяване на състоянието й е констатирано едновременното наличие и на рецидивиращо депресивно разстройство с умерена интензивност на симптомите и което е водещото състояние и ищцата продължава да се нуждае от терапия.

Като се вземат предвид голямата продължителност на възстановителния период, престоя в болница, седем операции и претърпените от това за ищцата душевни страдания, възрастта й, това, че са останали трайни белези, груб релеф в областта на дясната глезенна става и оплаквания от повишена чувствителност на кожата, симптоми на посттравматично стресово разстройство, което не е преодоляно с наличие на преден план на симптоми на умерено рецидивиращо депресивно разстройство, което се нуждае от лечение с медикаменти и терапия, настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 55 000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и при съобразяване на посочената съдебна практика на ВКС в аналогични случаи. Следва да се има в предвид и това, че независимо, че в случая не е причинена смърт и не се претендира обезщетение от загуба на близък, каквито са случаите в посочените в касационната жалба решение№168/05.10.2018год. по т. д.№892/2018год., І т. о. на ВКС и решение №67/16.03.2012год., по гр. дело №1101/2011год., ІІІ г. о. на ВКС, в които е определено обезщетение близко до това в настоящия случай, но към друг момент, обезщетението за неимуществени вреди за ищцата следва да се определи при преценката на конктертните специфични обстоятелства, като се съобразят освен причинените изгаряния, оток на белите дробове, продължителното лечение, извършено с общо седем оперативни интервенции с интензивни болки, но следва да бъдат съобразени причинените на пострадалата трайни белези в областта на дясната глезенна става и в донорските участъци по лявото бедро, повишената чуствителност на кожата, променен релеф, оток, болка и намален обем на движение в дясната глезенна става, както и наличие на симптоматика на депресивно разстройство и на посттравматично разстройство, които не са преодоляни и налагат продължителна терапия и прием на медикаменти, които водят до присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер. В останалата част до размера 60000лв. претенцията е завишена и не се обосновават вреди които да обосноват по-високото обезщетение.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение, в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 55 000лв. до уважения размер от 60 000лв. и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000лв. и се отмени за размера над тази сума до присъдения размер от 60 000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен.

Съобразно изхода на спора следва да се отмени въззивното решение в частта, в която е осъден касаторът ответник след като ищцата е освободена от внасяне на държавна такса да заплати държавна такса над 2234лв. до присъдения размер от 2434лв. с оглед на уважената част от иска. С оглед на уважената част от жалбата ищцата Н. С. Ю. следва да заплати на „Т. Р. ЕАД сумата от още 283, 12лв.-разноски за въззивна инстанция/ след като са определени в решението на въззивна инстанция от 1132, 50лв. или общо 1415, 62лв.-разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция/, както и с оглед на отхвърлената част от жалбата относно адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се отмени решението на въззивния съд за сумата над 1098, 74 лв. до уважения размер от 1465лв./при посочен размер от 3230лв. в първоинстанционното решение или общо дължимо за двете инстанции от 4328, 75лв./. При този изход на делото следва да бъде осъден касаторът с оглед на отхвърлената част от касационната жалба и с оглед на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ да заплати на адвокат С. М. от АК Русе на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществената безплатна правна помощ и за процесуално представителство на ищцата в открито съдебно заседание пред касационната инстанция сумата от 2135, 83лв. –адвокатско възнаграждение за касационото производство.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №171 от 26.08.2020г., постановено по гр. д.№167/2020г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №487 от 11.12.2019г. по гр. д.№348/2019г. по описа на ОС Русе, в частта му, с която е уважен предявеният от Н. С. Ю. срещу „Т. Р. ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата на 01.12.2018год. от пропадане в дупка с вряла вода, вследствие авария на уличен топлопровод в [населено място] за разликата над сумата 55000лв. до 60000лв., ведно със законната лихва, считано от 01.12.2018год., както и в частта, с която е осъдена „Т. Р. ЕАД да заплати държавна такса над 2234лв. до посочения размер от 2434лв., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение над сумата от 1098, 74 лв. до уважения размер от 1465лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. С. Ю. срещу „Т. Р. ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над сумата 55 000лв. до уважения размер от 60000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 01.12.2018год. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Н. С. Ю., да заплати на „Т. Р. ЕАД сумата от още 283, 12лв.-разноски за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА „Т. Р. ЕАД, с[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на адвокат С. М. от АК Русе на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 2135, 83лв. –адвокатско възнаграждение за касационото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: