Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество ЗАД „Армеец“АД- [населено място] е обжалвано решение № 260012 от 31.08.2020 г. по в. гр. д. № 241 /20 на Апелативен съд-Варна, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 1 /06.01.2019 г. по т. д. № 21/2019 г. на ОС-Разград, в частта, с която е бил отхвърлен искът на Н. Ш. И. за разликата между 30 000 лева до 50 000 лева и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на ищцата още 20 000 лева на основание чл. 226 от КЗ отм. –обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Ю. М., внук на същата, като следствие от ПТП на 02.05.2014 г., ведно със законната лихва от 03.05.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Решението се обжалва и в останалата потвърждаваща първоинстанционното решение част, с която е потвърдено решението на ОС-Разград за присъждане на застрахователно обезщетение по преките искове на ищците срещу ответното дружество в размери на по 30 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва.

Ответниците по жалбата Н. Ш. И. ЕГН: 40070896 и М. Ю. З. ЕГН: [ЕГН], чрез процесуалния си представител, депозират в едномесечен срок писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на 2450 лева-платено адв. в.ие -от първия ответник по КЖ и 1720 лева-от втория.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

С ЧКЖ от страна на двете ищци е обжалвано горното решение, в частта, имаща характер на определение, с която въззивният състав е потвърдил определение № 42/20.02.2020 г. по т. д.№ 21/19 г. на Окръжен съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните съображения:

Пред съда са предявени искове от Н. И. и М. Ю. З. против ЗАД „Армеец“ АД [населено място] по чл. 226, ал. 1 от КЗ отм. за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния съответно: внук и брат М. Р. в претендиран размер на по 50 000 лева за всяка от ищците, ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Оспорвайки исковете по основание и размер, ответното дружество твърди съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия и липса на дълбока и трайна емоционална връзка между ищците и пострадалия, като основание на претенцията; алтернативно, обосновава становище, че исковете са завишени по размер, предвид критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД; възразява, че съгл. § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизане в сила на Наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за неимуществени вреди на лицата по ал. 4 е в размер на 5000 лв.; позовава се на изтекла погасителна давност.

Не се спори между страните и се установява се от доказателствата по делото, че с присъда № 25/31.03.2015 г. по НОХД № 44/2015 г. на РОС, Е. Б. Х. е признат за виновен в това, че на 02.05.2014 г., при управление на лек автомобил марка „А. Р147 1, 9 ЖТД, с peг. [рег. номер на МПС], нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на М. Р. и средни телесни повреди на други три лица. Съобразно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно е установено, че към момента на ПТП, виновният водач на автомобила е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника по застрахователна полица № 11113002556310/25.10.2013 г., валиден от 25.10.2013 г. до 24.10.2014 г.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, се установява, че при ПТП пострадалият М. Ю. Р. е седял на предната дясна седалка на автомобила и е бил с поставен предпазен колан, но при удар със скорост 127 км./ч., коланът не би могъл да предотврати настъпването на вредоносните последици.

От заключението на съдебно-психологическа експертиза става ясно, че в резултат от смъртта на М. двете ищци, негови баба и сестра, са изпаднали в хронично стресово състояние в резултат от загубата са в състояние на емоционален дисбаланс, лека депресивност и повишена тревожност, а непреработването на емоционалните реакции се дължи на голямата им привързаност към техния внук, съотв. брат,. Ищцата М. все още е в лека депресия, тъй като се е грижила за него като майка, учила го е да пише и да чете и го е възпитавала като свое дете. При ищцата Н. са установени затруднения в обичайното функциониране в ежедневието. Предвид традициите на патриархалната общност, в която живее и това, че го е отгледала от малък, тя е възприемала внука си като продължител на рода, той бил смисълът на живота й. След произшествието ищцата М. е посещавала психиатър и приемала антидепресанти, а ищцата Н. продължава да приема лекарства против безсъние.

От показанията на свид.Г. Х. И. и Р. Х. И. се установява, че двете ищци, много тежко понесли загубата му; тримата били много близки и преди смъртта му живеели в едно домакинство. Макар, че учел в техникум в [населено място], в петък вечер М. се прибирал в селото, а баба му го чакала на входната врата, за да приготви любимата му храна. Сестрата М. била с 10 г. по-голяма от починалия, грижела се за него от малък и били много привързани. Всяка седмица се прибирала в дома си за по два-три дни, тъй като била омъжена в съседно село. Към момента на произшествието М. живеела в Германия, но няколко пъти през годината си идвала в България и стояла по един месец. Н. все плачела, всеки ден или през ден ходела на гробищата. След смъртта на брат си М. родила дете и му дала името М..

От изложеното, въззивният съд е приел за доказано наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между ищците и починалия - извън обичайните, нормални отношения на обич и привързаност и че болките и страданията им надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за ищцата М., въззивният съд се е солидаризирал с първоинстанционния, че сумата от 30000 лева би възмездила причинените й неимуществени вреди – болки и страдания. Според съда, размерът на обезщетението за неимуществени вреди за ищцата Н. следва да се определи на сумата от 50000 лева. Починалият й внук е бил смисълът на живота й, тя се е грижила за него от ранна възраст и след смъртта му по-трудно би организирала социалното си функциониране и установяването на нови връзки и контакти.

Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника, че съгл. § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизане в сила на Наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер на 5000 лева.Към момента на извършване на деянието е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица № 11113002556310/ 25. 10. 2013 г. със срок на валидност, считано от 25. 10. 2013 г. до 24. 10. 2014 г. Разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ предвижда приложимост на част ІV от КЗ отм. за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, освен ако страните договорят друго, каквито данни в случая няма. По тези съображения, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими нормите на част ІV от КЗ отм., където не са предвидени лимити на обезщетенията за неимуществени вреди под размера, определен с § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ отм. - 5000000 лв.

Неоснователно, според съда, е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е бил без предпазен колан и се е намирал в МПС, управлявано от водач, употребил алкохол. В хода на наказателното производство е установено, че причина за ПТП е управлението на лекия автомобил от Ю. с несъобразена с пътните условия и обстановка скорост и със скорост по-голяма от разрешената в ненаселено място. Липват данни за управление на МПС след употреба на алкохол.

Заключението на комплексната СМАТЕ установява, че при настъпването на ПТП, пострадалият М. Р. се е намирал на предната дясна седалка на автомобила и е бил с поставен предпазителен колан, но при удар със скорост 127 км./ч., коланът не би могъл да предотврати нито по вид, нито по степен настъпилите вредоносни последици.

За неоснователно е счетено и възражението, че главните искове са погасени по давност. ПТП е настъпило на 02.05.2014 г., а исковете са предявени в 5-годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД пред СГС - на 16.11.2018 г. Макар и пред ненадлежен съд, делото се счита висящо, съобразно чл. 118, ал. 2 ГПК. За основателно е прието само възражението за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните вземания за изтекли лихви, съгл. чл. 111, б“в“ от ЗЗД и лихвите са дължими, считано от 03.05.2017 г.

Във връзка с развитите от касатора основания за касация по чл. 280 ал. 1, т. 1 и т. 3 на чл. 280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до две групи: 1. По какви критерии се определя наличието на право на обезщетяване на по-широк кръг лица по смисъла на ТР № 1/2018 на ОСНГТК и 2. За приложението на цит. ТР за претенции, основани на увреждания вследствие на ПТП, настъпило преди датата на постановяването му - 21.06.2018 г.

По отношение на критериите, при които имат право на обезщетяване по-широк кръг лица по смисъла на ТР № 1/2018 на ОСНГТК: Съгласно гореизложеното, в мотивите на съда, е анализирана фактическата обстановка в конкретния казус и са направени формално обосновани изводи за дълбока лична връзка между пострадалата и нейния внук, излизаща извън обичайната такава за отношенията между роднини по права линия от втора степен. Същото се отнася за връзката между другата ищца -по-голяма сестра на загиналото на 18 години момче. Дали тези изводи са действително обосновани е въпрос по правилността на съдебния акт, която не е предмет на проверка в произнасяне на ВКС по критериите по чл. 280 ГПК. Следователно така формулираният въпрос е фактически и по правилността, а не правен по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, с оглед което и не следва да се допуска касационно обжалване по него.

Относно действието на цит. ТР за претенции, основани на увреждания вследствие на ПТП, настъпило преди датата на постановяването му - 21.06.2018 г., то следва да се отчете, че правопораждащата воля на въззивния съд, изразена в обжалваното съдебно решение, по никакъв начин не е формирана от отговора му. От съдържанието на оплакванията и доводите, изложени във въззивната жалба на „Застрахователно дружество ЗАД „Армеец“АД до АС-Варна липсват, каквито й да е такива, които да касаят този въпрос. Нещо повече: цялото съдържание на ВЖ е в насока искане за прилагането на чл. 52 ЗЗД, според даденото в ТР № 1/2018 на ОСНГТК задължително тълкуване, на което и съдът се е позовал. Следователно, този въпрос не се явява обуславящ изхода по спора и се поставя за пръв път едва пред касационната инстанция.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация.

По отношение на разноските:

В полза на двамата ответници по КЖ следва да се присъдят като разноски за процесуално представителство в настоящото производство сумите от: 2450 лева - на Н. Ш. И. и 1720 лева - на М. Ю. З., с оглед приложените към отговора на КЖ: пълномощно и договор за правна помощ и съдействие с отбелязване на плащането на горните суми.

По частната касационна жалба, подадена от двете ищци против горното решение, в частта, имаща характер на определение, с която въззивният състав е потвърдил определение № 42/20.02.2020 г. по т. д.№ 21/19 г. на Окръжен съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 от ГПК:

За да постанови обжалваното определение съставът на Апелативен съд-Варна е изложил следното:

Правилно, според него, първоинстанционният съд е определил дължимото от ищците юрисконсултско възнаграждение – съобразно цената на всеки от исковете по чл. 7, ал. 2, т4 от Наредба № 1/2004 г. и според отхвърлената част от тях. Фактът, че ищцата Н. И. е освободена от заплащане на такси и разноски, не е от значение при определяне на дължимостта на разноски в полза на насрещната страна, кои то се определят по чл. 78 от ГПК.

В изложението към ЧКЖ се поставят въпроси по приложението на чл. 78 ал. 8 ГПК в приложимата редакция в ДВ бр. 8/2017 г. Цитираната разпоредба препраща, в случаите когато ЮЛ или едноличен търговец се представляват пред съда от юрисконсулт, към чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) при определяне на възнаграждението на същия. Последната урежда това да става по Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС№4/2006, а не по Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, както неправилно е приел съставът на АС-Варна. Съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС№4/2006 в приложимата редакция / преди изм. – в сила от 01.10.2021 г./, по дела за с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. С оглед обема на извършената работа пред първа инстанция същото следва да се определи на 200 лева.

Следователно: следва да се допусне касационно обжалване по ЧКЖ на ищците и обжалваният с нея акт да се отмени като незаконосъобразен и вместо него да се постанови друг, с който да се измени първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на ответното дружество разноски /юрисконсултско възнаграждение/ до размера на горната сума.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260012 от 31.08.2020 г. по в. гр. д. № 241 /20 на Апелативен съд-Варна по касационната жалба от страна на пълномощника на „Застрахователно дружество ЗАД „Армеец“АД- [населено място].

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество ЗАД „Армеец“АД- [населено място] да заплати на Н. Ш. И. ЕГН: 40070896 и М. Ю. З. ЕГН: [ЕГН] разноските в настоящото производство в размери от: 2450 лева - на Н. Ш. И. и 1720 лева - на М. Ю. З..

ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба, подадена от Н. Ш. И. ЕГН: 40070896 и М. Ю. З. ЕГН: [ЕГН] и ОТМЕНЯ въззивно решение № 260012 от 31.08.2020 г. по в. гр. д. № 241 /20 на Апелативен съд-Варна, в частта, имаща характер на определение, с която въззивният състав е потвърдил определение № 42/20.02.2020 г. по т. д.№ 21/19 г. на Окръжен съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 от ГПК и вместо него постановява

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК постановеното решение по т. д.№ 21/19 г. на Окръжен съд – Разград в частта за присъдените в полза на ответното дружество ЗАД „Армеец“АД- [населено място], в тежест на Н. Ш. И. ЕГН: 40070896 и М. Ю. З. ЕГН: [ЕГН], разноски пред първата инстанция /юрисконсултско възнаграждение/ като намалява размера от 1624 лева на 200-двеста лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.