Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Строителен и технически флот“ АД, [населено място] срещу решение № 260081 от 06.11.2020 г. по в. т. д. № 295/2020 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 124 от 10.02.20220 г. по т. д. № 1149/2019 г., са уважени предявените от Ф. К. Ч. искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД от 27.06.2019 г. по т. 5, т. 8 и т. 9 от дневния ред, съответно: по т. 5 – за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите на дружеството за дейността им през 2018 г.; по т. 8 – за отхвърляне на предложението за приемане на решение за предявяване на иск за реализиране отговорността на члена на СД И. П. Д. за причиняване на вреди на дружеството на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ и за овластяване на акционера Ф. К. Ч. да предяви иск от името и за сметка на дружеството; и по т. 9 – за отхвърляне на предложението за приемане на решение за предявяване на иск за реализиране отговорността на члена на СД С. Я. С. за причиняване на вреди на дружеството на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ и за овластяване на акционера Ф. К. Ч. да предяви иск от името и за сметка на дружеството.

Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Изразява несъгласие с извода за незаконосъобразност на посочените три решения, взети на процесното Общо събрание на акционерите, като счита, че същият е резултат от недопустимото разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 229, т. 2 ТЗ и прилагането й включително към случаите, когато членът на Съвета на директорите е същевременно и акционер. В касационната жалба са развити подробни оплаквания и във връзка с приетото от решаващия състав, че решението на ОСА за освобождаване на членовете на СД от отговорност погасява материалното право на дружеството да търси от тях обезщетение за вреди по реда на чл. 240, ал. 2 вр. чл. 240а ТЗ, както и за това, че решението за освобождаване на членовете на СД не би могло да бъде взето „еn bloc“ с тяхно участие.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е разширителното тълкуване на забраната на чл. 229, т. 1 и т. 2 ТЗ в смисъл, че същата намира приложение не само при конфликт на интереси между акционер и дружеството, но и по отношение на конфликт на интереси между член на Съвета на директорите, който е акционер, и дружеството тогава, когато се гласува решение за освобождаване на член на СД от отговорност по чл. 221, т. 10 ТЗ; 2. Решението на ОСА по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаването на член на СД от отговорност за дейността му за определен отчетен период погасява ли материалното право на акционерното дружество да търси обезщетение от члена на СД за вреди, причинени от дейността му тогава, когато това право е заявено с иск с правно основание чл. 240а ТЗ от миноритарни акционери“.

Наличието на посоченото основание по отношение на първия въпрос е аргументирано с твърдението за противоречие в практиката на съдилищата (конкретно посочени и представени влезли в сила решения), а по отношение на втория въпрос – с отсъствието на задължителна практика на ВКС по него и с необходимостта да бъде преодоляна законодателната празнота за това, дали липсата на решение по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаване от отговорност на член на управителен орган е материалноправна предпоставка за успешното провеждане на иска за вреди по чл. 240а ТЗ, предявен от миноритарен акционер.

Ответникът по касация – Ф. К. Ч. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 05.02.2021 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“ АД от 27.06.2019 г. по т. 5, т. 8 и т. 9 от дневния ред, с които са освободени от отговорност членовете на Съвета на директорите на дружеството за дейността им през 2018 г. (т. 5) и е отхвърлено предложението за приемане на решение за предявяване на иск за реализиране отговорността на членовете на СД И. П. Д. и С. Я. С. за причиняване на вреди на дружеството на основание чл. 240, ал. 2 ТЗ и за овластяване на акционера Ф. К. Ч. да предяви иск от името и за сметка на дружеството (т. 8 и т. 9), въззивният съд е преценил, че същите са незаконосъобразни поради допуснато нарушение на чл. 229 ТЗ. Застъпил е становището, че: Императивната по своя характер разпоредба на чл. 229 ТЗ е приложима и за акционера-член на СД, тъй като установената с нея забрана за участие в гласуването за вземане на конкретно посочените решения е израз на идеята да се изключи злоупотреба с права от страна на акционера, когато интересите му противоречат на интересите на дружеството; Разпоредбата на чл. 229, т. 2 ТЗ, предвиждаща предприемане на действия за осъществяване отговорността на акционер към дружеството, е обща и от нея не следва извод, че касае единствено предявяване на съдебни искове или реализиране на имуществена отговорност, а обхваща всякакви случаи, при които може да се стигне до търсене на отговорност от акционера; Доколкото наличието на решение на ОС, взето в правомощията му по чл. 221, т. 10 ТЗ за освобождаване от отговорност на членовете на СД има за последица изключване на отговорността за вреди, причинени при управление на дружеството, гласуването на това решение е в обхвата „на действия за осъществяване на отговорност“ по смисъла на чл. 229, т. 2 ТЗ; Отсъствието на такова решение е предпоставка за успешното провеждане на иск по чл. 240, ал. 2 ТЗ, а наличието му би погасило материалното право за търсене на обезщетение за вреди.

Като неоснователни решаващият състав е счел доводите на въззивника за неприложимост на правилото на чл. 229 ТЗ, основани на разпоредбата на чл. 240а ТЗ. Приел е, че възможността за предявяване на иск по чл. 240а ТЗ не променя извода за съществуващ конфликт на интереси между акционера-член на СД и дружеството при гласуване на решение по чл. 221, т. 10 ТЗ, тъй като с този иск малцинството упражнява правото на дружеството от свое име, то е титуляр на правото на иск, но не и на спорното материално право, като ответниците по такъв иск могат да му противопоставят всички възражения, с които разполагат срещу дружеството, в т. ч. и възражението, че са освободени от отговорност за дейността си като членове на управителен орган.

С оглед констатацията за наличие на конфликт на интереси по отношение на двамата акционери-членове на СД – И. П. Д. и С. Я. С., въззивният съд е направил извод, че осъщественото гласуване „еn blok“, т. е. и с тяхно участие, на решенията по т. 5, т. 8 и т. 9 от дневния ред е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 229 ТЗ и налага отмяна на тези решения, като извън правомощията му е да преценява какво решение би било взето без участието на посочените акционери.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

На първо място, поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че същият съдържа тезата на самия касатор, че съдебният състав е тълкувал „разширително“ разпоредбата на чл. 229 ТЗ. Дали, обаче, извършеното от въззивната инстанция тълкуване на посочената разпоредба е „разширително“ или не, е въпрос, чийто отговор предпоставя проверка на правилността на акта, каквато е възможна само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Отделно от това, не може да се счете, че решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разпоредбата на чл. 229 ТЗ е напълно ясна и ненуждаеща се от тълкуване – в нея категорично и недвусмислено е установено правилото, че акционер или негов представител не могат да участват в гласуването за предявяване на искове срещу него или за предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството.

Що се отнася до втория въпрос, същият не е свързан с предмета на конкретния спор – иск по чл. 74 ТЗ, а касае предпоставките за уважаване на иск по чл. 240а ТЗ, какъвто не е предявен. Освен това, липсата на задължителна съдебна практика, с какъвто аргумент е обосновано заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, сама по себе си, не доказва наличието на същото.

С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Независимо от този изход на делото, съдът не се произнася по дължимостта на разноски на ответника, тъй като такива не са претендирани.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260081 от 06.11.2020 г. по в. т. д. № 295/2020 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: