Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 263912/13.05.2021 г., подадена от А. П. Г. и Ж. С. Г., чрез адвокат З. Д., срещу решение № 260103 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 1014/2020 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение № 260022 от 14.09.2020 г. по гр. д. № 302/2019 г. на Районен съд – Димитровград, с което първоинстанционният съд е: признал за установено по отношение на Ж. С. Г., А. П. Г., К. С. К., Д. С. А. и К. С. Т., че Н. Ж. С., представляван от настойника З. Н. П., е собственик на следния недвижим имот: 3/10 ид. ч. от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****, със застроена площ от 59 кв. м, брой етажи - 2, построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-38/5.07.2006 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: [населено място],[жк], [улица], с площ от 372 кв. м; осъдил А. П. Г. и Ж. С. Г. да предадат на Н. Ж. С., представляван от настойника З. Н. П., владението на описания по-горе имот: 3/10 ид. ч. от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****; отменил нотариален акт № 21/25.09.2013 г., т. 3, peг. № 5328, д. № 386/2013 г. на нотариус с № 096 НК в частта по отношение на 3/10 ид. ч. от жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор ****, на основание чл. 537, ал. 2, изр. трето ГПК; прогласил за нищожна съдебната делба по гр. д. № 1645/2017 г. по описа на Pайонен съд - Димитровград, допусната с решение № 51/9.02.2018 г. и извършена с решение № 369/1.11.2018 г. по същото дело, между Ж. С. Г., К. С. К., Д. С. А. и К. С. Т. по отношение на описаната по-горе жилищна сграда-еднофамилна, на основание чл. 75, ал. 2 ЗН; отхвърлил насрещния иск на Ж. С. Г. срещу Н. Ж. С., представляван от настойника З. Н. П., с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради пълно неизпълнение на покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективирана в нотариален акт № 104/16.10.1996 г., т. V, д. № 1641/1996 г. на Pайонен съд - Димитровград, като погасен по давност; отхвърлил насрещния иск на А. П. Г. срещу Н. Ж. С., представляван от настойника З. Н. П., с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 104/16.10.1996 г., т. V, д. № 1641/1996 г. на Районен съд - Димитровград, поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и поради привидност на договора, като неоснователен.

Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС на Н. Ж. С. относно 3/10 ид. ч. от имот с идентификатор ***, не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, които според тях са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. При придобиване на имот от неправоспособен като малолетен, независимо че е заявена ангажираност, че неговият законен представител също приема задължението за гледане и издръжка на превърлителя, имат ли отношение твърденията за нищожност на сделката поради наличие на заболяване, което поставя приобретателя в невъзможност да извърши насрещната престация по договора (гледане и издръжка);

2. Знанието за здравословното състояние на лицето от законния му представител дава ли му права да приема от негово име и да декларира извършване на насрещна престация от лицето при навършване на пълнолетие, след като е наясно, че лицето страда от нелечимо заболяване, свързано с пълното му запрещение след навършване на пълнолетие и процесът е необратим;

3. Знанието на прехвърлителката за заболяването на приобретателя и за последиците от него, които изключват всякакво изпълнение на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, отнасят ли се към хипотезата на извършване на симулативна сделка, която води до нищожност на същата;

4. Имат ли значение в този случай причините, поради които е направено прехвърлянето, или са важни единствено и само действията на страните, които са били наясно, че престацията по този договор е неизпълнима и са били с ясното съзнание, че сключват нищожен договор. В тази връзка има ли необходимост да се посочва и се доказва причината за това действие от двете страни или се разглежда самата сделка и правата и задълженията по нея, които възникват след сключването й.

В изложението са налице и доводи, попадащи в приложното поле на чл. 281, т. 3 ГПК.

От Н. Ж. С., представляван от настойника му З. Н. П., е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като взе предвид, че по делото са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на идеални части от недвижим имот, като ответниците по тези искове Ж. С. Г. и А. П. Г. са с признато от ищеца качество на съсобственици на имота, намира, че е налице основание по чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК за спиране на производството.

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 26.06.2020 г. е образувано тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, може ли и в кои случаи съдът да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част.“. Изходът от това тълкувателно дело се явява от значение за настоящото дело и по-конкретно – при преценката дали при признаване правата на собственост на ищеца на идеални части от съсобствения имот, съдът може да уважи искането за предаване владението на тези части.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 292, във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК производството по гр. д. № 2950/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., до произнасяне на ОСГК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 3/2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: