О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1009

София, 03.09.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2412 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. Г. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ю. Д., против решение № 3685 от 26 май 2014 г., постановено по гр. д. № 2082 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено решение № 7191 от 4 юли 2012 г., постановено по гр. д. № 59625 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. за обявяване за относително недействителен по отношение на Н. Г. Г. от [населено място], на договор за покупко-продажба от 8 декември 2005 г., с който Е. Х. Д. и С. Г. Д. продават на С. С. Д. недвижим имот.

В касационната жалба се поддържат неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съд за приложимостта на установената в чл. 135 ЗЗД презумпция. Като неправилно се сочи становището на съда, че възражението на касатора касае кой е бил купувач по сделката – малолетното дете или неговия особен представител. Твърди се, че съответната презумпция е пряко свързана с изразяването на воля в момента на сключването на сделката – щом за процесната сделка е невъзможно волята да бъде изразена от малолетното лице, то няма и как да се приложи...