О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1010

София, 03.09.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и петнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2388 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. И. М. от [населено място], обл. П., лице с юридическа правоспособност, против решение № 37 от 13 февруари 2015 г., постановено по в. гр. д. № 396 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2014 г., с което е отменено решение № 49 от 18 юли 2014 г., постановено по гр. д. № 148 описа на районния съд в гр. Велико Търново за 2013 г. в частта, с която районният съд в гр. Плевен е осъден да заплати на М. сумата от 4000 лева обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от взетата спрямо него с определение на съда мярка за неотклонение „задържане под стража”, отменено с определение на окръжния съд в гр. Враца, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29 март 2010 г., и вместо него предявеният иск е отхвърлен за посочената сума, а в частта на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на М. против районния съд в гр. Плевен за разликата над 4000 лева до 36400 лева, въззивният съд го е потвърдил.

В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че никога не е предявявал срещу районния...