РЕШЕНИИЕ

№ 147

София, 21.08.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Юлия Георгиева

и с участието на прокурора Дечева

изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА

гр. дело № 4800/2014 год.

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. на РБ решение № 2143 от 18.11.2013 г, постановено по гр. дело № 576/13 г на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта, с която искът на Д. К. Б. по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 40 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2009 г до окончателното плащане.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 45 от 12.1.2015 г по гр. дело № 4800/14 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение по поставения материалноправен въпрос относно преценката за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, когато като водещи съображения на въззивния съд са изтъкнати изключително дългия период през който е водено наказателното производство и преминаването му през всички фази-досъдебна и съдебна, както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение.Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 532/24.6.2010 г на ВКС по гр. дело № 1650/2009 г на Трето ГО.

По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Съгласно т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на...