Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. В. М. и [фирма], двамата чрез адв. И. Ц. от АК В., срещу въззивно решение № 1122/2013 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 2491/2012 г., в частта, с която е уважено искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм. на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.

Излагат касационни доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. и необоснованост.

Насрещната страна, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К., Комисията/, чрез Б. Р. Ц. и В. И. Б., инспектори в Т. дирекция София на К., считат, че жалбата е неоснователна.

[фирма], [населено място] е главно встъпило лице в процеса – предявила е на лично основание по реда на установителен иск против първоначалните страни. По главните искове има качеството на трето лице-помагач на ответниците. Първостепенният съд в мотивите на своя съдебен акт е приел, че липсва правен интерес от предявения от банката иск и приет от съда за съвместно разглеждане. Липсва произнасяне в диспозитива за прекратяване на производството в тази част. Няма искане за допълване на съдебния акт, нито е обжалвано решението на съда по главните искове от страна на главно встъпилото лице.

Прокурор С. от В. касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: дали съдът следва да изгради изводи за връзката между конкретната, установена престъпна дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото; за критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и как се определя релевантния период, през който придобитото имущество подлежи на отнемане по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм.,

Както е изяснено в Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС съдът в производството по чл. 28 ЗОПДИППД отм. отнема само имущество, което е придобито от престъпна дейност от вида на изрично изброените в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон, и когато престъпната дейност е установена по реда на НПК или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. Не се отнема имущество, придобито от друга престъпна дейност, дори да е установена по надлежен ред, както и от престъпна дейностa, макар и от вида на изброената в чл. 3, ал. 1, щом не е установена по надлежен ред; нито придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. В случаите, когато връзката между придобиването на имуществото и установената престъпна дейност не може да бъде безспорно установена, следва поне основателно да може да се предположи. Предположението, е основателно, когато от осъществяването на твърдяните релевантни по спора факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзка между причината (престъпното деяние) и следствието (придобиването на имущество). При преценката дали може да се предположи връзка между установеното престъпление и имуществото, както и до колко основателно е това предположение, от значение са вида и характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации, както и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. Съгласно законовата презумпция по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм., основателното предположение става обосновано, когато не се установи придобиване чрез законен източник. По въпроса за момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, в тълкувателното решение е изяснено, че отговорът зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр. ). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД отм., щом може да се направи предположение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество по логичен път и не е установен законен източник, вложен в придобиването (напр. закупено по-рано имущество е заплатено със средства, генерирани от престъпната дейност). Срокът по чл. 11 ЗОПДИППД отм. е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период, през който придобитото имущество подлежи на отнемане по реда на чл. 28, ал. 1 ЗОППДИППД отм.,

Разрешението на въззивния съд не е съобразено с разясненията, дадени в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Въззивният съд установил, че К. В. М. е осъден за престъпление, което е измежду изброените в чл. 3 ЗОПДИППД отм.. , като той и съпругата му придобили в условията на съпружеска имуществена общност имущество на обща стойност 1 435 400 лв. Съдът прпиел, че съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм., следва да се установи предположение за връзка между придобиването на имуществото и каквато и да е престъпна дейност на проверяваното лице. По този начин недопустимо съдът е предположил осъществяване и на друга престъпна дейност от М., извън тази, установена с присъда в случая, при това на каква да е престъпна дейност, без значение дали попада в хипотезите на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм.,

От това неточно приложение на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. следва и неправилната преценката за доходите и разходите на семейството на М. и на контролираното от него К. М. юридическо лице за целия период от 1989 г. до 2009 г. Престъпната дейност, установена с присъда по отношение на М. е осъществена през юли 2000 г. Имуществото, чието отнемане е предмет на касационна проверка е придобито, както следва – апартамент на 29.12.2004 г., ресторант «» на 20.09.2006 г. и идеални части от земя – общинска собственост на 25.04.2008 г. Кредитите, с които е обяснено плащане на ресторанта е теглен през 2005 г. Предвид вида и характера на установената престъпна дейност, от която е възможно да се генерира значителен доход, е логично е и може да се предположи, че трите посочени недвижими имота са придобити пряко или косвено от тази престъпна дейност. За да е обосновано предположението, трябва да се установи, че вложените средства в придобиването няма законен източник. Съдът неправилно и напълно механично е направил съпоставка между сбора от законните доходи, получени за целия период 06.05.1989 г. – 01.10.2008 г., с установените за същия период от време разходи.

Основателно е и оплакването за формален подход при анализа на обичайните за домакинството на М. разходи. Както е разяснено в решение № 481/23.04.2013 г., постановено по гр. д. № 99/12 г. на ІV г. о. на ВКС, съдът трябва да анализира действителният начин на живот и личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход по данни на Националния статистически институт. Така унифициран подходът прави невъзможно установяването на конкретния размер на разходите на всяко лице. Данните на статистиката са базови и служат като ориентир за персоналната преценка с оглед времето и личността на проверяваните. В страната е извършена и деноминация, има периоди с по-висока от обичайната инфлация. Без отчитане на тези различия, които са съществени, няма как да се установят релевантните за спора обстоятелства. В случая, съдът е ползвал данни за средномесечен разход на лице по години според данни на статистиката, но съдебният експерт не е посочил какви пера са включени и на базата на какви разходи са получени крайните статистически данни. Без подобна информация съдът няма как да прецени относими и до каква степен са сумите според Националния статистически институт и обичайните разходи на М. и семейството му през годините.

Неправилно, също така, въззивната инстанция е приела, че суми, получени по банков кредит, са незаконни средства. От значение за презумпцията по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. е наличие на законен източник за възстановяване на кредита, ако получените от банката пари са вложени в придобиване на имуществото. В този смисъл е и разрешението в ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, че е възможно наличие на връзка между престъпната дейност и придобитото преди това имущество, ако то е заплатено с кредит, който след това е възстановяван със средства от престъпната дейност или със средства, придобити във връзка с нея. Ако не може да бъде установен законен източник на средствата за погасяване на задълженията към банката, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, отм. се приема, че те са от престъпната дейност, установена по надлежен ред.

В закюлючение, въззивното решение следва да бъде касирано и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като е необходимо на вещото лице, изготвило заключение за средномесечни разходи за едно лице по данни на НСИ, да се постави допълнителна задача – за детайлизирана справка с посочване разходи за какво и в какъв размер са взети предвид от НСИ.

Съдът следва да обсъди доходите и разходите на ответниците, относими към времето на придобиване на всяко конкретно имущество, като периоди преди, или след това, са от значение с оглед наличие на логична връзка, имаща отношение към законността на източника на вложените средства.

Съдът следва да изясни процесуалното положение на [фирма] и, ако производството по отношение на нейния иск е прекратено, то тя няма качеството и на страна по главните искове.

Направените разноски за настоящото производство следва да се възложат на страните съобразно резултата по делото от въззивния съд, който следва да постанови и заплащане на дължимата за разглеждане на настоящата касационна жалба държавна такса, тъй като съдът е определил това да стане със съдебното решение (определение № 433/15.12.2015 г. по касационното дело).

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1122/2013 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 2491/2012 г., в частта, с която е уважено искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм. на Комисията.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: