О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 88

София, 12.01.2026 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на десети декември през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2058 по описа за 2025 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ЗАД А.“АД срещу решение № 222 от 09.07.2025г. по в. т.д.№ 250/2025г. на Апелативен съд П., с което е потвърдено решението по т. д.№ 404/2024г. на ОС Пловдив за уважаване на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 35 344.80лв. в полза на С. М. Х. по имуществена застраховка „Защитен дом“, клауза Д - Авария, покриваща и застрахователно събитие по отношение на термопомпа - съоръжение от специален тип по смисъла на 5.3 от ОУ, настъпило на 28.02.2024г. и обективирано в авария на термопомпата.

Касаторът иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска със законните последици като счита, че то е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа заявеното в процеса възражение за липса на проявен покрит от полицата застрахователен риск. Възразява, че по делото не е доказано аварията на термопомпата в жилищната сграда на ищеца да е застрахователно събитие – да попада в някоя от хипотезите на договорените рискове. Позовава се на неправилно тълкуване на разпоредбата на т. 144 от ОУ и възразява, че помещението, в което е поставена термопомпата, не е увредено, не е изтекла вода, която да е образувала продължителна водна повърхност, каквото според него е изискването на клауза Д – авария на отоплителни/климатични инсталации. Счита, че проявление на клауза Д и настъпил покрит риск би представлявало събитие, което е довело до намокряне (в резултат на образувана продължителна водна повърхност) и е причинило авария на термопомпата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК като се сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в хипотезата на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК - в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се тезата, че въззивната инстанция е изопачила действителната воля на страните, изрично изразена в ОУ като приела, че събитието е покрит риск. Касаторът счита, че за да е налице хипотезата на авария, клауза - Д, инцидентът следва да е довел до вреди от намокряне, до вреди, причинени от „изтичане на студени, затоплени или мръсни води, които образуват продължителна водна повърхност в застрахованото помещение“.

Във връзка с довода, че като не е обсъдил всички предпоставки, съдържащи се в описанието на риска - „вреди от намокряне, причинени от продължителна водна повърхност“, съдът не е тълкувал разпоредбите на договора във връзка една с друга и е достигнал до неправилен извод относно осъществените факти и произтичащите от тях правни последици, е поставен въпросът:

„Относно необходимостта от прилагане на чл. 20 ЗЗД във връзка с установяване съдържанието на конкретна договорна клауза в съответствие с действителната воля на страните“.

Твърди се противоречие с решенията по чл. 290 ГПК по т. д.№ 761/2008г. на 1 т. о., т. д.№ 725/2024 на 1 т. о., по гр. д.№ 3595/2019г. на 3 г. о., гр. д.№ 887/2019г. на 2 г. о., гр. д.№ 350/2019г. на 2 г. о. и по гр. д.№ 3238/2018г. на 4 г. о. В подробен писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Ищецът се е позовал на сключен с ответното дружеството договор за застраховка „Защитен дом“, по силата на който обект на застраховане е както жилищната сграда в [населено място], така и съоръжение от специален тип – термопомпа за охлаждане и отопление на сградата, застрахована за собствена застрахователна стойност 36 000лв., за която сума е претендираното от застрахователя застрахователно плащане; на настъпил по време на действието й застрахователен риск – авария на термопомпата на 28.02.2024г. (навлизане на вода във фреоновата инсталация, довело до смесване на масло и вода и блокиране на компресора, неподлежащи на възстановяване). По делото не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по договора за конкретната имуществена застраховка, изпълнението на задълженията за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представянето на необходимите документи за неговото установяване. Разнопосочни са становищата им по въпроса дали настъпилото в срока на действието на договора събитие, се явява покрит от застрахователя застрахователен риск, дали твърдяното от ищеца увреждане има характер на застрахователно събитие, който спор е пренесен и пред въззивната инстанция посредством въззивната жалба на ответника.

Въззивната инстанция е приела, че термопомпата изрично е посочена като застраховано имущество в полицата и е охарактеризирана като съоръжение от специален тип, а съгласно приетата пред окръжния съд съдебно техническа експертиза, причината за неработещото й състояние е пробив в тялото на кондензатора, довело до напълване на системата на компресора с вода, което е причинило блокирането му и респ. компрометирането на цялата регулираща и измервателна апаратура.

Съставът е очертал, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът се позовава на увреждане на термопомпата от настъпването на застрахователния риск по клауза Д от ОУ, която визира увреждания от авария на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации, късо съединение и токов удар, удар от пътно превозно средство или животно, увреждане на имущество по време на транспортирането му от един адрес на друг със собствен или нает транспорт. Обсъдено е, че в раздел ХХ от ОУ се съдържа „Характеристика на рисковете и специални изключения“, съответно рискът по клауза Д съгласно т. 144 ОУ покрива: вреди от намокряне, причинени от случайна авария (повреда, спукване, избиване, пробиване или счупване) на тръби и съоръжения от водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации или на включените към тях уреди, в резултат на която се нарушава нормалната им експлоатация и става изтичане на студени, затоплени или мръсни води, които образуват продължителна водна повърхност в застрахованото помещение.

Съставът е изложил съображенията, че в процесния случай предмет на застраховане е термопомпа, която съгласно приетата по делото СТЕ, е част от сградната отоплителна и климатична инсталация, което води до извод, че при настъпване на случайна авария (повреда, спукване, избиване, пробиване или счупване) на тръби и съоръжения от нея, довели до намокряне, причинило увредата й, също е налице риск, посочен в клауза Д на ОУ; че риск по тази клауза не е единствено при увреждане от намокряне на застрахованото имущество, което да е вследствие на случайна авария на тръби и съоръжения от водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации, които по смисъла на т. 144, изр. 1 се свързват с образуване на продължителна водна повърхност в дадено помещение, каквато е житейски срещаната хипотеза при застраховане на сгради, при което разположеното в тях движимо имущество - вещи, подлежи на увреждане при намокрянето от води, които са образували „продължителна водна повърхност в застрахованото помещение“.

Въззивният състав е заключил, че не е налице изключен, съгласно т. 114, изр. 4 от ОУ риск, тъй като причината за аварията на застрахованото специално съоръжение съгласно изрично и категорично установеното от експерта, не е продължително ползване/износване/изхабяване, корозия или фабричен дефект, нито неправилна експлоатация или лична намеса на собственика. Като логичен извод от тези констатации е изведено, че компресорът на помпата е блокирал поради досега му с вода и намокрянето му, което е довело до трайно увреждане и нарушаване на нормалната експлоатация именно на застрахованото имущество, за което се претендира обезщетение.

С тези съображения е обоснован решаващият извод, че е налице настъпило застрахователно събитие по покрит от застрахователя поет риск, пораждащ за застрахователя задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Искането за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос не следва да бъде уважено.

Отсъства основание за преценка тълкуването от състава на апелативния съд на клаузите от ОУ към застрахователния договор „Защитен дом“, и конкретно на клаузата на т. 144, по съдържанието на изречение първо от която („Покриват се вреди от намокряне, причинени от случайна авария - повреда, спукване, избиване, пробиване или счупване на тръби и съоръжения от водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации или на включените към тях уреди, в резултат на която се нарушава нормалната им експлоатация и става изтичане на студени, затоплени или мръсни води, които образуват продължителна водна повърхност в застрахованото помещение), действително е налице спор между страните, да е в противоречие с формирана обстойна и последователна практика на касационната инстанция по приложението на чл. 20 ЗЗД, включително и със съдебните актове, на които страната се позовава.

Възприетият в обжалвания акт смисъл на клаузата не е в разрез с обективираните в актовете по чл. 290 ГПК разяснения, съгласно които, от изрично посочените в чл. 20 ЗЗД критерии, по които се осъществява тълкуването на договора, се извежда принципът, че меродавна е изявената, а не предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на дейност по тълкуване се търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността. Съдът се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени съдържанието на изявената, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Критериите, регламентирани от чл. 20 ЗЗД, са обективни, поради което разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително изведена и от тяхното поведение при изпълнението му.

В съображенията си обжалващата страна акцентира на обстоятелството за отсъствие на вреди от намокряне (1), причинени от случайна авария на тръби/съоръжения от отоплителна/климатична инсталация, в резултат на която става изтичане на води, които образуват продължителна водна повърхност в застрахованото помещение (2).

По отношение на изискването в чл. 144 ОУ увреждането на застрахователното съоръжение да се дължи на „намокряне“ касаторът не държи сметка за установеното от експертизата, че причините за сериозната повреда - авария на съоръжението, е пробив в тялото на кондензатора и напълнянето на елементи от системата на компресора с вода, които елементи по дефиниция следва да са изолирани от нея, и че именно оводняването е довело до блокиране; че проникването на вода в компресора и смесването й с масло в системата, е компрометирало термопомпата - несъмнено установени факти, които обстойно са преценявани от въззивния състав, който е съобразил и същевременно изискваното от клаузата на ОУ обстоятелство, че намокрянето е причинено от случайна авария/повреда по смисъла на ОУ, а именно - пробиване на тялото на кондензатора. От значение са и изложените от първата инстанция съображения, възприети с потвърждаване на нейното решение, че ОУ не съдържат изискване причината за намокрянето да е резултат на външно въздействие, от външен характер. Следователно, тезата на касатора, че събитието не е застрахователно би било защитима, ако клаузите на ОУ съдържаха изискване аварията на самостоятелно застрахованото специално съоръжение да е резултат на външни сили, на външни причини, каквото съдържание процесните нямат. По делото е категорично установено, че кондензаторът, който е елемент от системата на термопомпения агрегат, представлява топлообменник, съставен от две тръби една в друга; в едната преминава фреона, а в другата вода; топлообменникът има много колена в състава си, а ситните песъчинки от водата от водопровода, независимо от наличието на филтър, са абразив, който нанася щета точно в мястото на колената на топлообменника като го пробиват.

По поддържаното от касатора съображение, че текстът на т. 144 ОУ съдържа изискването случайната авария на тръби/съоръжения от отоплителна/климатична инсталация да причини „изтичане на води, образуващи продължителна водна повърхност в застрахованото помещение“, въззивната инстанция е изложила логичните и обосновани съображения, изведени в резултат именно на тълкуването на ОУ съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, като основателно не е приложила буквалистичен подход при изследване на съдържанието на т. 144 ОУ със съображенията за спецификата на застраховката. Тълкуването на т. 144 ОУ е проведено във връзка с разпоредбите на чл. 5.1 и чл. 5.3 ОУ - договорът дава комбинирано покритие както на недвижим жилищен имот, обект на застраховане по т. 5.1. от ОУ, така и на съоръжение от специален тип – вещ по т. 5.3. от ОУ. Съобразено с правилата на логиката и волята на страните е разбирането, че изискването за „изтичане на студени, затоплени или мръсни води, които образуват продължителна водна повърхност в застрахованото помещение“, може да бъде смислено и разумно относимо единствено към настъпването на риск от авария на климатични инсталации, довело до увреждане на застрахования жилищен недвижим имот, в който случай настъпилата вреда би била увреждане на жилището от намокрянето, но тази хипотеза е различна и не касае застрахованото имущество, за увреждането на което ищецът претендира застрахователно обезщетение. Касаторът изрично акцентира на наличие на „водна повърхност в застрахованото помещение“, но в процесния спор предмет на претенцията за застрахователно плащане не е „застрахованото помещение“, а монтирана движима вещ, различна от помещението (мазе), в което е поставена. Съобразен с правилата на чл. 20 ЗЗД е изводът, че аварирането на застрахованата термопомпа съставлява застрахователно събитие и реализиран застрахователен риск по смисъла на т. 4.5. и т. 4.4. от ОУ, в които е дадено определение на тези понятия; че то е покрит от полицата застрахователен риск и увреждането е реализирано застрахователно събитие

Несъгласието на касатора с изводите в обжалвания акт за настъпило събитие по уговорен по волята на страните покрит застрахователен риск, с които е отречена тезата му в процеса, не може да послужи като предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, тъй като тълкуването на ОУ към застрахователната полица е в синхрон със съдебната практика по прилагането на чл. 20 ЗЗД.

Ответната в касационното производство страна претендира и доказва направените разходи за адвокатска защита за изготвянето на отговора на исковата молба в размер на 1 200лв. с ДДС, която сума подлежи на присъждане.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 222 от 09.07.2025г. по в. т.д.№ 250/2025г. на Апелативен съд П..

Осъжда ЗАД А.“АД да заплати на С. М. Х. сумата 1 200 лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: