6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 126

гр. София, 12.01.2026 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов ч. гр. дело № 4839 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Й. Г. Н., подадена чрез пълномощник адв. М. Д. срещу определение № 10410/29.05.2025 г. постановено по в. ч.гр. д. № 1239/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 35109/30.08.2024 г. по гр. д. № 57673/2021 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на Й. Г. Н., срещу „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], преобразувано и с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, и е прекратено производството по гр. д. № 57673/2021 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че за жалбоподателката е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото между нея и ответникът имало спор, тъй като по изп. д. № 40/2020 г. на СИС при РС - Силистра последният претендирал извършване на действия на принудително изпълнение по отношение на собствения й ипотекиран недвижим имот и ДСИ предприел такива действия, въпреки че принудително изпълнение по това дело и в частност по отношение на нейния имот било недопустимо, поради прекратяване на изпълнителното производство по отношение на всички главни длъжници по изпълнителния титул с влезли в сила съдебни актове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са поставени следните въпроси: 1. „При прекратяване с...