О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 63София, 12.01.2026 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на десети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2483/2024 г.

Подадена е молба от адвокат Ц. А.-В. от САК за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 2051 от 02.07.2025 г. в частта относно разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на ответницата по касация Х. А. безплатна правна помощ.

Ответникът по молбата – „Инвестбанк“ АД, [населено място] – оспорва същата като недопустима и неоснователна по съображения в писмен отговор от 28.11.2025 г.

Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.

С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на атакуваното от „Инвестбанк“ АД решение № 265 от 19.04.2024 г. по т. д. № 916/2023 г. на Софийски апелативен съд, своевременно заявеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на разноски на пълномощника на ответницата по касация – адвокат Ц. А.-В. – за оказаната от нея безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА следва да бъде уважено. Отчитайки липсата на фактическа и правна сложност на делото на настоящия етап от развитието на производството, включително с оглед и на въпросите, с които е обосновано искането за допускане на касационния контрол, и предвид обстоятелството, че осъществената от адвоката правна защита се изчерпва само с изготвяне на отговор на касационната жалба, настоящият състав намира, че на същия следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на сумата 1000 лв.

С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение.

Що се отнася до възраженията на ответника по молбата за липса на представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, същите са неоснователни. В случая списъкът по чл. 80 ГПК е инкорпориран в отговора на касационната жалба, тъй като в него се съдържа искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 000 лв. Налице е и сключен между ответницата Х. А. и адвоката договор за правна защита и процесуално представителство от 29.06.2022 г., имащ действие „до окончателното приключване на делото пред последната инстанция“ (лист 41 от в. т. д. № 184/2022 г. на Великотърновски апелативен съд), в който изрично е посочено, че не се дължи възнаграждение на адвоката на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 1 от Закона за адвокатурата.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 38 ЗА

О П Р Е Д Е Л И :

ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на адвокат Ц. А.-В., Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 (хиляда) лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: