О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 64София, 12.01. 2026 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 543/2025 г.

Подадена е молба от С. К. К. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2077 от 04.07.2025 г. в частта за разноските, като в нейна полза бъде присъдено платеното от нея адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 5 000 лв.

Ответникът по молбата – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата, респ. за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответницата по касация С. К. К. за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и е подкрепено с доказателства – уговарянето и заплащането в брой на адвокатското възнаграждение на процесуалния пълномощник на ответницата по жалбата в размер на сумата 5 000 лв. се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2025 г.

Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответницата адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от предмета на конкретния спор – иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от...