О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 67София, 12.01.2026 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 2243/2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по съвместна частна касационна жалба на С. И. Н. и А. Д. А., двамата от [населено място], срещу определение № 200 от 28.03.2025 г. по ч. т. д. № 204/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав разпореждане № 1286 от 13.02.2025г. по т. д. № 180/2025 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 130 ГПК, е върната исковата молба на настоящите частни касатори, с която срещу „Медицински център „Профилинк“ ООД, [населено място] са предявени искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаните обстоятелства, че същите са съдружници в това дружество и за указване на Търговския регистър при Агенция по вписванията да ги заличи като такива.

Частните касатори поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразяват несъгласие с извода, че несъществуващо обстоятелство е налице само, ако такова е вписано, но не е валидно възникнало, т. е. страда от пороци още при вписването, както и с извода, че не е възможно последваща промяна във фактите и обстоятелствата, рефлектираща върху съществуването или не на едно обстоятелство, което е напълно валидно възникнало, но вследствие на допълнителни волеизявления в даден последващ момент е престанало да съществува, но въпреки това то продължава да стои вписано по партидата на дружеството в Търговския регистър. Според частните касатори, първите две съдебни инстанции твърде ограничено разглеждат случая и регулиращите го законови норми, позовавайки се единствено на нормите на ЗТРРЮЛНЦ, като пропускат основна норма за казуса, а именно тази на чл. 125, ал. 2 от Търговски закон. В частната касационна жалба се оспорва и становището на съда, че не е компетентен да дава указания на длъжностните лица към Търговския регистър да извършват вписвания и/или заличавания, освен в случаите на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ при обжалване на отказ, с твърдението, че тази негова компетентност е уредена в чл. 14 във вр. с чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Освен това, се позовават на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламенти на Съвета от 27 април 2016 г.

В частната касационна жалба са поставени въпросите: „1. Намира ли приложение нормата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ в случаи, когато дадено обстоятелство е валидно възникнало, съответно – е надлежно вписано в Търговския регистър, но в последствие, поради нови факти и събития, същото претърпява промяна и престава да съществува. Тоест, само за обстоятелства, страдащи от пороци при възникването им, ли се прилага чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или намира приложение и при прекратили съществуването си факти и обстоятелства; 2. Завинаги ли е обвързан даден съдружник с участие в дружество, чиито представителни органи не извършват каквито и да било действия надлежно да отразят в Търговския регистър прекратеното му участие; 3. Разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ може ли да се прилага във връзка с чл. 14 и чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ, така че съдът да е оправомощен да дава указания на Агенция по вписванията не само при обжалване на отказ за вписване, но и при променени и даже преустановени в съществуването си обстоятелства поради новонастъпили факти и обстоятелства, които са изменили членственото правоотношение“.

По отношение на първия въпрос се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да са изложени конкретни доводи за това. По отношение на втория въпрос се твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата с позоваване на решение № 946 от 03.07.2024 г. по т. д . № 11/2024 г. на СГС, Търговско отделение, VI-13 състав, постановено по идентичен случай с участието на същите лица като съдружници и управител, а за третия въпрос – че е от значение за развитието на правото.

В изпълнение на дадените им от съда указания, с молба от 23.05.2025 г. частните касатори са депозирали изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което, като значими за допускане на касационното обжалване, са поставили въпросите: „1. Може ли и приложима ли е разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ при валидно и законосъобразно възникнали обстоятелства, които обаче са престанали да съществуват на един последващ етап поради новоизвършени действия и възникнали факти в съответствие със закона, а именно – чл. 125, ал. 2 ТЗ; 2. Има ли компетентност съдът да дава указания на длъжностното лице по вписванията или заличаванията, освен при отказ по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, но и при обстоятелствата по чл. 14 във вр. с чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ; 3. Следва ли съдът да признае и да се съобрази правото на жалбоподателите (бивши съдружници) да искат да „бъдат забравени“ по смисъла на посочения Регламент, съответно – да не бъдат обвързани винаги с членственото си правоотношение с дружеството, след като са прекратили участието си в дружеството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ, и съответно – да бъдат заличени от Търговския регистър като съдружници“.

За първите два въпроса се поддържа, че са от значение за развитието на правото поради противоречивата съдебна практика, а за третия въпрос изобщо не е заявено конкретно основание за допускане на касационното обжалване.

Ответникът по частната касационна жалба – „Медицински център „Профилинк“ ООД, [населено място] – не заявява становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на исковата молба, с която С. И. Н. и А. Д. А. са предявили срещу „Медицински център „Профилинк“ ООД, [населено място] иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписаните обстоятелства, че същите са съдружници в това дружество и за указване на Търговския регистър при Агенция по вписванията да ги заличи като такива, въззивният съд е споделил изцяло извода за недопустимост на исковете. Изхождайки от постановките в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, е приел, че: Искът по чл. 29, ал. 1ЗТРРЮЛНЦ е предвиден за защита срещу пороци на извършеното вписване, поради което този иск може да се основава само на обстоятелства, които са съществували към момента на вписването в Търговския регистър; Иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, основан на факти, настъпили след вписването, е недопустим; Основателността на иска, с който се атакува вписването, е обусловена от установяването в хода на процеса, че вписаното обстоятелство не е валидно възникнало и не е съществувало към момента на вписването му; Констатацията в този смисъл би довела до уважаване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и като последица от това – до заличаване на вписаните обстоятелства; Новъзникналите факти, които водят до изменение на вече вписаните обстоятелства, стоят извън предметния обхват на отрицателния установителен иск и тяхното наличие би било основание за заличаване на вписаните обстоятелства чрез подаване на ново заявление до Агенцията по вписванията за тяхното заличаване.

С оглед на това, доколкото в случая не се твърди, че вписаните в регистъра под № 20180512121709 обстоятелства не са настъпили или че не са настъпили валидно към момента, в който са вписани в регистъра, а се твърди настъпването на допълнителни факти след вписването на тези обстоятелства, които са довели до промяна в тях и до преставането да съществуват, решаващият състав е преценил предявените искове за недопустими.

Като неоснователно въззивният съд е счел позоваването от страна на частните жалбоподатели на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., поради това че, от една страна, същият не съдържа регламентация, касаеща вписването на обстоятелства и заличаването на вписани обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, а касае защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, и от друга страна – тъй като в случая не е осъществена нито една от предвидените в чл. 17, параграф 1 от Регламента 2016/679 предпоставки, при наличие на които и при направено искане от субекта на данните, администраторът е длъжен да изтрие, без ненужно забавяне, конкретните лични данни.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационния контрол, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая два от поставените въпроси – въпрос № 2 от частната касационна жалба и въпрос № 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – не отговарят на посочените изисквания: първият от тях – поради това, че изобщо не е обсъждан от въззивния съд (поставен е абстрактно и обективира несъгласието на частните касатори с резултата от делото), а вторият – защото е относим към правилността на акта. Изводът на решаващия състав, че не са налице предпоставките на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., е следствие от извършената конкретна преценка на фактите, която е в неговата изключителна компетентност като инстанция по същество, а правилността на тази преценка е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

Макар и отговарящи на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, останалите въпроси също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Достатъчно основание за недопускане на касационния контрол е бланкетното заявяване на единственото поддържано по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – само с цитиране на разпоредбата, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ (по отношение на втория въпрос дори не се поддържа твърдение за наличието на първата от тях).

Отделно от това, посоченото основание не може да се счете за осъществено. Отговор на първия въпрос е даден в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите по т. 3 от същото е разяснено, че искът по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), (чийто аналог е чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ), е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на самото вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство, като ясно и недвусмислено е посочено, че вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. С оглед на това, не може да има съмнение, че предмет на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е установяване несъществуване на вписаното обстоятелство към момента на самото му възникване, а не към следващ вписването момент.

По отношение на втория въпрос отсъствието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва от самия закон. Разпоредбите на чл. 14 и чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ сочат, че при уважен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ се извършва заличаване на вписването, предмет на иска, за което съдът служебно изпраща своя акт на агенцията. Следователно, в случая не се касае за „даване на указания“ за заличаване на вписването, а за прилагане на последицата от уважения иск.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 200 от 28.03.2025 г. по ч. т. д. № 204/2025 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: