О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 102

София, 12.01.2026 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 3428 по описа за 2025 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Г. П., чрез адвокат Л. В., срещу въззивно решение № 3341 от 30.05.2025 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 11164/2024 г.

Касаторът излага съображения за неправилност.

Насрещната страна Държавна агенция “Национална сигурност“ (ДАНС), чрез Ж. В., държавен служител с юридическо образование, по пълномощие, отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, че касационната жалба е неоснователна.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете на П. Г. П. срещу Държавна агенция “Национална сигурност“ за отмяна на решение за уволнение, като незаконно, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на заеманата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Осъдил ищеца П. П. да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски, сторени по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на прието от Министерския съвет на 27.07.2023 г. (по предложение на председателя на ДАНС) решение по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ЗДАНС, въз основа на което ищецът П. Г. П. е заел длъжността заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, считано от датата на прекратяване на правомощията му като народен представител (28.07.2023 г.). Правоотношението било предсрочно прекратено едностранно от Министерския съвет (също по предложение на председателя на ДАНС), с решение № 277 от 11.04.2024 г., на осн. “чл. 8, ал. 4, т. 7 и ал. 5 ЗДАНС и чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията “. Съдът приел, че приложеното основание представлява специално основание за прекратяване трудовите правоотношения на служителите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗАдм) от органа по назначаването, по преценка на органа. Съгласно тази разпоредба, работодателят не дължи излагането на мотиви относно фактическите основания за уволнението, доколкото същите не могат да бъдат предмет на съдебен контрол. Законът изрично дава възможност на органа по назначаването, в случая Министерски съвет, да прекрати правоотношението със заместник-председателя на ДАНС по своя преценка. Без правно значение са обстоятелствата, които са довели до вземането на това решение и дали те се дължат на несправяне с работата, нарушения на трудовата дисциплина или лично отношение - нормата на чл. 19а, ал. 2 ЗАдм е специална по отношение на визираните в Кодекса на труда (КТ) основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдебната проверка се свежда само до това дали длъжността попада измежду посочените в разпоредбата органи на изпълнителна власт, дали прекратяването е извършено от оправомощения за това държавен орган и дали са осъществени въведените със специални правни норми формални допълнителни изисквания към процедурата по прекратяването. На следващо място, съдът посочил, че нормата на чл. 8, ал. 4, т. 7 от закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС) не съдържа специално основание за прекратяване на тези правоотношения по отношение на основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗАдм., а само конкретизират съдържанието на преценката по целесъобразност на работодателя - орган на държавна власт; дори позоваването в акта за прекратяване да е само на нормите от специалния закон - ЗДАНС, това не означава, че прекратителното основание е различно от уреденото в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. Съдебният контрол относно законосъобразността на прекратяването на правоотношението с лицата по чл. 19, ал. 4 ЗАдм. не може да бъде разширен извън горепосочените граници, приложими всякога, когато трудово правоотношение се прекратява по целесъобразност от работодателя.

Като въпрос от значение точното прилагане на закона и за развитието на правото касаторът поставя следното питане:

Предвижда ли нормата на чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС специално основание за прекратяване на правоотношение на лице, чиято длъжност попада в кръга на изрично изброените в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, за които е предвидено прекратяване на трудовото правоотношение по целесъобразност. Според касатора, въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата, което попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът счита за неправилен извода, че всякога уволнението на лице, чиято длъжност попада в кръга на изрично изброените в чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, в частност – заместник-председателя на ДАНС е само по целесъобразност и по чл. 19а ЗАдм. В случая П. П. е уволнен дисциплинарно, без излагане на мотиви в заповедта, без яснота за конкретните нарушения и без такива да са извършени от П..

Съставът на Върховния касационен съд намира, че разглеждането на поставения в изложението въпрос няма да доведе до промяна в крайния резултат по спора, поради което не са налице и основания за допускане на касационно обжалване.

В случая е без значение е дали в чл. 8, ал. 4, т. 7 ЗДАНС има предвидено отделно, различно основание за прекратяване на трудовото правоотношение от това по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм. Дори и да е така, предвид съдържанието на заповедта, органът по назначаването, се е позовал и на двете основания. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че е възможно спрямо едно лица да са налице повече от едно основание за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и правото на работодателя/органа по назначаването да издаде заповед за уволнение, основана на всички съществуващи причини. За законосъобразността на уволнението е от значение поне по отношение на едно от посочените основания, да е осъществен предвидения от законодателя състав. По това дело, несъмнено, уволнението е законосъобразно по чл. 19а, ал. 2 ЗА. Цитираната разпоредба отразява спецификата на тази категория отношения, приравнени на трудовите, следствие от статута на орган на държавна изпълнителна власт на субектите по чл. 19, ал. 4 ЗА, който е аналогичен с правния статут на другите политически субекти в изпълнителната власт по чл. 19, ал. 2 и ал. 3 ЗА, чието назначаване и освобождаване е по политическа целесъобразност.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 3341 от 30.05.2025 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр. д. № 11164/2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: