Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
София, 09.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV г. о.в открито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора....................
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр. дело № 6436 по описа за 2014 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С. К. чрез особен представител адв.А. Д. от САК срещу решение от 8.07.14г. по в. гр. дело № 1402/14г. на Софийски градски съд.С него е потвърдено решение № ІІ -65-308 от 4.12.13г. по гр. дело № 56289/11г. на Софийски районен съд, 65 състав в обжалваната част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] на основание чл. 211 вр. с чл. 203 ал. 2 КТ сумата 111 648 лв, ведно със законната лихва, считано от 15.12.11г. до окончателното изплащане, представляваща имуществени вреди, причинени виновно през периода 13.02.06г.- 14.07.10г.,изразяващи се в извършени без правно основание преводи по сметки на трети лица.
С определение № 242 от 17.02.15г. настоящият състав на ІV г. о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване на вреди от отчетническа дейност.
По поставения за разглеждане въпрос настоящият съдебен състав намира следното:
С осъдителният иск по чл. 211 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции при констатирана липса в повереното на отчетника имущество.Отговорността за СМЦ е за лицата, които трябва пряко да боравят с тях...