5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5939

гр. София,18.12.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 2124 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. срещу въззивно решение № 98/14.03.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 107/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е отменено решение № 242/01.08.2023 г. по гр. д. № 584/2022 г. на Районен съд - Димитровград в частта, в която е отхвърлен предявеният иск на Г. Г. Г. против Прокуратурата на Р. Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение /платено адвокатско възнаграждение по ДП № 2/2015 г. по описа на СБОП-Х., Кърджали, пр. пр. №332/2015г. по описа на Специализирана прокуратура-София/, за разликата над присъдената сума от 3 000 лв. до 6 000 лв. и Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на ищеца допълнително сума от още 3 000 лв. Първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на Г. Г. сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение, е влязло в сила като необжалвано.

Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон - основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложени са доводи, че размерът на обезщетението за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, е прекомерен спрямо осъществената защита, като от въззивният съд не е отчетено това, че обемът на извършените процесуално следствени действия с участието на упълномощения от ищеца защитник не е голям. Искането е за отмяна на решението, и за отхвърляне на иска в разликата над 3 000 лв. до размера от 6 000 лв.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен въпроса: „При определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, следва ли съдът да извърши преценка положил ли е ищецът дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата, както и за установяване наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда при определяне размера на обезщетението?“. По поставения въпрос се сочи наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика - ТР 1/2017 от 11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът по жалбата Г. Г. Г., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление. Посочено е, че на 05.08.2015 г. е образувано ДП № 2/2015 г. по описа на Сектор “БОП“ -Х., пр. пр. № 332/2015 г. на Специализираната прокуратура, по което спрямо Г. Г. Г. и други митнически служители на ГКПП “К. А. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, вр. ал.2 от НК. С постановление от 14.12.2015 г. спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. В последствие, с постановление от 13.06.2017 г., ищецът бил привлечен като обвиняем по прецизирано обвинение, по същото досъдебно производство за това, че в периода месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. и на територията на ГКПП “К. А. заедно с други лица, участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши престъпления по чл.301 ал.1 от НК, като групата е създадена с користна цел и в нея участва като длъжностно лице-митнически инспектор на Митнически пункт „К. А. в митница С. при Агенция „Митници“ - престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.4 т.2 вр. ал.2 от НК. С постановление от 21.03.2019 г. на прокурор при Специализирана прокуратура, влязло в сила на 20.06.2019 г., воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено поради наличието на прекратителното основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК.

Въззивният съд е посочил, че в досъдебното производство ищецът е бил представляван от адвокат. Обсъдил е представените по делото два договора за процесуално представителство, сключени между ищеца и адвокат Г. Р. Г. от АК-Х., като е приел за установено че Г. е заплатил на адвоката, адвокатско възнаграждение в размер на общо 6 000 лв., от които на 14.12.2015 г. - сума в размер на 5000 лв. и на 13.06.2017 г.- сума в размер на 1000 лв.

За да уважи иска в разликата над присъдения от първоинстнционния съд размер от 3000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв., въззивният съд е приел, за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца в хода на наказателния процес и е намерил това възнаграждение за съответно на извършена от адвоката правна услуга. Посочено е, че делото е било с фактическа и правна сложност, предвид големия обем и характер на събрания доказателствен материал /72 тома на досъдебното производство/; продължителността на производство - почти четири години; големия брой на обвиняемите, освен ищеца; множеството пътувания на адвоката до [населено място] където се е намирало делото; отделеното време за запознаване със събраните доказателства; участието в различни процесуално следствени действия; явяване в производство пред съда по реда на чл.69 ал.1 от НПК. Според въззивния състав изложените обстоятелства обуславяли голям обем работа на адвоката в изпълнение на договорите за правна защита и съдействие, поради което и платеното адвокатско възнаграждение, макар и да надхвърляло минималните размери, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, било съответно на обичайния размер на адвокатски хонорар, предвид конкретиката на наказателното дело.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Поставеният от касатора правен въпрос, обуславя обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на ВКС. Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г на ОСГК на ВКС правно разрешение, при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Посочено е, че изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Съдът не е отрекъл възможността платеното в наказателния процес възнаграждение за адвокат да бъде намалено. Видно от въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е изложил ясни мотиви защо счита, че заплатените от Г. адвокатски възнаграждения в наказателното производство не са прекомерни, а адекватни на свършената работа, с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касация на въззивното решението.

При този изхода на делото, касатора следва да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер 1000 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба, договореното адвокатско възнаграждение е в размер 1000 лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие, като същото е реално изплатено, съобразно посоченото в договора.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 98/14.03.2024 г. постановено по възз. гр. д. № 107/2024 г. по описа на Окръжен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. да заплати на Г. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], сумата 1000 лв. - разноски за касационното производство.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.