8О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5994

гр. София,19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2159 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. П. срещу въззивно решение № 219/15.02.2024 г. по възз. гр. д. № 3414/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 4541/ 13.11.2023 г. по гр. д. № 5751/2023 г. на Районен съд – Пловдив, предявеният от касатора иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от увреждания при трудова злополука, настъпила на 26.10.2021 г., е отхвърлен след извършено прихващане на определеното и намалено поради съпричиняване обезщетение от 500 лв. с насрещните парични вземания на ответното дружество „ХЪС ТРАНС“ ЕООД за причинените му от работника имуществени вреди.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) как следва да се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди; 2) длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието...