5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1719

София, 20.006. 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 1390/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Верен Г. Ч., представляван от адв. И. Д.-Н., срещу определение № 672 от 10.03.2023 г. по ч. гр. д. № 508/2023 г. на Софийския апелативен съд за потвърждаване на определение № 1239 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 136/2022 г. на Благоевградския окръжен съд, с което се отхвърля молбата му за връщане на заплатените от него държавни такси по делото.

Касаторът аргументира тезата за неправилност на обжалваното определение. Счита, че по исковата му молба с вх. № 4227/21.12.2021 г. не е извършена „услугата“, за която държавната такса е платена. Поддържа становището, че по нея липсвало образувано съдебно производство, както и че бил подал идентични искови молби в същия съд поради това, че първоначално подадената от него искова молба с вх. № 4227/21.12.2021 г. не се администрирала правилно от съда. За неправомерните действия на съда той не следвало да бъде санкциониран, поради което се дължало възстановяване на платените суми по делото. Акцентира върху това, че с молба вх. № 9306/19.08.2022 г. изрично бил направил изявление, с което заявява на съда, че подадената от него искова молба всъщност представлява отговор на исковата молба на Р. К. Ч..

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК...