Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Г. К. срещу решение №1500 от 18.06.2018 г., постановено по т. д. №5360/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта, с която е потвърдено решение №2089/30.12.2015 г. по гр. д. №433/2012 г. на Софийски градски съд за осъждането на Л. Г. К. да заплати на „ФБС Транс ЕООД сумата 25 286.58 лв, представляваща припадаща й се съобразно нейния дял от наследството на наследодателя Д. К. част от общото парично задължение на последния към ищеца възлизащо на 75 859.74 лв, претендирана на основание запис на заповед и сумата от 8 306.66 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 01.02.2009 г. до 01.02.2012 г., ведно законната лихва върху главница от датата на завеждането на исковата молба - 01.02.2012 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че процесният запис на заповед е бил издаден във връзка с обезпечаването на задължение по договор за заем, сключен между издателя Д. К. и ищцовото дружество, като в хода на производството страните не са отричали съществуването на конкретното каузално правоотношение. Сочи се, че съдът не е обсъдил и не е отчел извършените погашения на заема към момента на предявяване на иска. Поддържат се направените възражения пред първата инстанция - за изтекла погасителна давност и за недействителност на клаузите за лихви и неустойки в договора за заем. Според касаторката ищецът не е установил наличието на задължение по валидно каузално правоотношение и не е представил доказателства за ликвидността и изискуемостта на вземането. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и отхвърляне на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касация в обжалваната му част. Формулирани са следните два въпроса, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с ТР №4/2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 105/03.07.2012 г. по т. д. № 564/2011 г. на ІІ т. о. и решение № 34/05.04.2012 г. по т. д. №55/2011 г. на ІІ т. о., а именно:

1. „Необходимо ли е доказването на каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед, в случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното правоотношение, от които длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед? “ и

2. Доказването на каузалното правоотношение в този случай в чия тежест е? “.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ищеца „ФСБ Транс“ ЕООД, в който се твърди, че не е налице поддържаното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване. Сочи се, че въпросите не са относими за конкретния правен спор, както и че не са решени в противоречие с постановките в т. 17 от ТР №4/2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС относно доказателствената тежест в случая на направено от длъжника общо оспорване на вземането. Отделно се излагат подробни съображения за основателността на предявените искове. Претендират се разноски за касационното производство.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от третото лице – помагач на страната на ищеца „Фактор И.Н.“ АД

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав на Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло решение №2089/30.12.2015 г., постановено по гр. д. №433/2012 г. на Софийски градски съд, включително в частта му, с която Л. Г. К. е осъдена по предявените срещу нея главни искове да заплати на „ФБС Транс ЕООД сумата в размер на 25 286.58 лв., представляваща припадаща й се съобразно дяловете от наследството на Д. Л. К. 1/3 част от общото парично задължение на последния към ищеца, възлизащо на 75 859, 74 лв., претендирана на основание запис на заповед, издаден от наследодателя на 01.07.2008 г., както и сумата от 8 306, 66 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 01.02.2009 г. до 01.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главница от датата на завеждането на исковата молба - 01.02.2012 г., до окончателното изплащане на задължението. В останалата му част, с която е потвърдено решението на първата инстанция, с което са уважени главните искове, предявени против ответниците Л. Д. К. и Г. Д. К., въззивното решение е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

Въззивният състав е приел за безспорно установено по делото, че:

- със запис на заповед, издаден на 01.07.2008 г., издателят Д. Л. К. се е задължил да заплати на приносителя - ищеца „ФБС Транс ЕООД, на падежа 01.02.2009 г., сумата от 87 621 лв., като записът на заповед е предявен и приет за плащане на датата на падежа от неговия издател;

- записът на заповед е бил издаден за обезпечаване на договор за заем, сключен на 01.07.2008 г. между Д. К. като кредитополучател и „ФБС Транс ЕООД /с предишно наименование „Транс ойл комерс ЕООД/ в качеството му на кредитодател, който се е задължил да предостави на кредитополучателя не по-късно от 01.07.2008 г. заем в размер на 78 233.20 лв. За общо обезпечение на плащането на заема, кредитополучателят се е задължил да издаде на името на кредитора запис на заповед за равностойността в левове на 44 800 евро, включваща главницата и лихвата по заема до падежа на този запис на заповед. С договора са уговорени лихвите по заема, погасяването му, като е посочено че заемът ще бъде погасен не по-късно от 01.01.2009 г. с едно или повече плащания, като са договорени неустойки за забава;

- с анекси №1 от 06.01.2009 г. и №2 от 20.03.2009 г. към договора за заем от 01.07.2008 г., страните са уговорили удължаване срока на погасяване на заема, а именно съответно на 01.02.2009 г. и на 01.08.2009 г. С първия анекс са изменили и договорките си за лихви и неустойки;

- с договор за цесия от 27.09.2009 г., вземането на ищеца по въпросния договор за заем и анексите към него е цедирано на „Фактор И.Н АД като на 06.01.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размера на дълга - лихви, неустойки и главница и която е получена от Д. Л. К.. На 20.01.2012 г. е извършена обратна цесия на същото вземане между „Фактор И.Н АД и „ФБС Транс ЕООД;

- Д. Л. К. е починал на 28.10.2011 г. като е оставил за свои законни наследници - съпругата му Л. Г. К. и синовете му Л. Д. К. и Г. Д. К.. Прието, че ответниците не са се отказали от наследството като делът на всеки един от тях за процесното задължение е в размер на по 1/3.

Въззивният съд е отразил, че съгласно първото заключение на в. л. С. М. по извършената ССч.Е, по договора за заем от 01.07.2008 г. са дължими следните суми: главница – 34 181.75 лв.; лихва – 26 440.27 лв. и неустойка – 11 808.19 лв., като общият размер на задължението към 01.02.2012 г. възлиза на сумата от 72 760.21 лв. В решението е посочено, че според заключение на в. л. Т. С. по приетата втора ССч.Е, размерът на дължимата главница, лихви и неустойка по процесния договор за заем, след приспадане на извършените от страна на наследодателя на ответниците плащания в поредност - първо с приспадане на дължимата лихва и след това дължимата неустойка и главница, се формира със следните размери: сумата от 43 405.31 лв. - главница; сумата от 8 853.70 лв. договорна лихва, начислена върху главното задължение за периода от 20.06.2011 г. до 20.11.2011 г. и сумата от 23 678.83 лв. - неустойка за забава на плащанията. Акцентирано, че от счетоводните записвания в счетоводството на ищеца с ефективна дата 03.07.2008 г. е осчетоводено предоставянето на сума по отпуснатия заем общо в размер на 78 233.20 лв. по превод към контрагент Д. К.. Според съда в заключенията си вещите лица са съобразили обстоятелството, че Д. К. е заплатил на ищеца сума в размер на 130 270.16 лв., което обстоятелство е било обявено за безспорно от първата инстанция с определение от 01.10.2012 г.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените срещу ответниците главни искове (за главница и лихви) с правно основание чл. 538, ал. 1 вр. чл. 463 ТЗ вр. чл. 60 ЗН са уважени изцяло, включително и по отношение на касаторката Л. Г. К., въззивният състав е посочил, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна, съдържайки предписаните в чл. 535 ТЗ реквизити, поради което представлява годно основание за присъждане на претендираните от ищеца суми. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, подчертавайки, че по силата на чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ вземането по записа на заповед се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок от падежа. Съдът е отразил, че в случая този срок не е изтекъл предвид това, че датата на падежа е 01.02.2009 г., а исковата молба е подадена на 01.02.2012 г. /последния ден преди изтичането на срока съгласно чл. 60, ал. 2 ГПК/.

Апелативният състав е приел за неоснователни и възраженията в жалбите на Л. К. и Л. К., че главницата по договора за заем е погасена с извършени плащания към момента на предявяване на иска, както и оплакванията на въззивниците, че клаузите в договора, касаещи дължимите лихви и неустойки, са недействителни и нищожни поради противоречието им със закона и морала. Позовавайки се на утвърдена съдебна практика (цитирани са решения на ВКС), съгласно която, когато длъжникът - издател не е изложил конкретни факти и възражения срещу ценната книга, то кредиторът - поемател по ефекта не е задължен да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича, въззивният съд е подчертал, че общото оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед не представлява възражение на длъжника срещу съществуването на задължението, какъвто е настоящият случай - ответниците твърдят, че не е налице валидно възникнало правоотношение между ищеца и техния наследодател въз основа на договор за заем, обезпечен с процесната запис на заповед.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос: „Необходимо ли е доказването на каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед, в случай на обвързаност на записа на заповед с каузалното правоотношение, от които длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед?“ е значим за конкретния правен спор. Въззивният съд не е обсъдил по същество релевираните от ответницата Л. К. релативни възражения относими към каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, приемайки (аналогично на първата инстанция), че в случая е налице общо оспорване от ответницата на записа на заповед без въведени от ответниците възражения, основани на каузално правоотношение. В мотивите на обжалваното решение въззивният състав изрично е посочил, че с исковата молба ищецът е въвел твърдението, че записът на заповед е издаден във връзка с обезпечаването на задължение на издателя по договор за заем, сключен между ищцовото дружество и него на 01.07.2008 г., уточнявайки, че длъжникът е изпаднал в забава към 30.04.2009 г., че са последвали частични погашения и че поради продължаващата забава на 07.01.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника, в която се съдържа размера на дълга. В решението е отразено, че с отговора на исковата молба ответниците са оспорили всички обстоятелства, наведени в исковата молба. В тази връзка изразеното от ответниците становище за неоснователност на предявените искове очевидно включва не само общо оспорване на вземането по редовен от външна страна запис на заповед, включително и за „безпаричност“, но и оспорване на съществуването на задължението по въведеното от ищеца каузално правоотношение, във връзка с което е издаден изпълнителния лист. Действително в отговора на исковата молба е направено и общо възражение за недължимост на сумата по записа на заповед, но същевременно в отговора се излагат твърдения и възражения, основани на каузалното правоотношение, въведено от ищеца – че договорът за заем не е произвел своето действие, тъй като сумите не са били получени от наследодателя на ищците, че клаузите за лихвите и неустойките са недействителни, че лихвите са начисляване неправилно, както и че починалият е погасил дълга, заплащайки сумата от 130 270.16 лв. на ищцовото дружество.

Доколкото в производството пред първата инстанция страните по делото безусловно и в срок са въвели твърдения и възражения за обусловеност на задължението по записа на заповед от каузалното правоотношение и за неговото погасяване, въпросът на касаторката за това дали в тази хипотеза е необходимо да бъде изследвано каузалното правоотношение, респ. да бъдат доказани фактите, на които се основават тези твърдения или възражения, е въпрос обусловил решаващата воля на съда по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касация в обжалваната му част като се има предвид, че е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В настоящия случай, при който въззивният състав не е изследвал каузалното правоотношение при въведени твърдения и възражения за обусловеност на задължението по записа на заповед от това правоотношение, въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана с т. 17 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която „при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.“

Тъй като съдът е приел, че в случая не е необходимо да се изследва каузалното правоотношение, вторият въпрос на касаторката относно това, чия е доказателствената тежест при направени от ответника релативни възражения относно погасяването на вземането, не е обусловил решаващите изводи на съда.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1500 от 18.06.2018 г., постановено по т. д. №5360/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в, в частта, с която е потвърдено решение №2089/30.12.2015 г. по гр. д. №433/2012 г. на Софийски градски съд за осъждането на Л. Г. К. да заплати на „ФБС Транс ЕООД сумата от 25 286.58 лв, претендирана на основание запис на заповед и сумата от 8 306.66 лв., законната лихва върху главницата за периода от 01.02.2009 г. до 01.02.2012 г., ведно законната лихва върху главница от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

УКАЗВА на касаторката Л. Г. К. в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 671.86 лв. (шестстотин седемдесет и един лева и 86 ст.) на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: