Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на [фирма] –[населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1521 от 03.11.2010 г. по гр. д.№ 2687/ 2010 г., с което е потвърдено решение на П. районен съд по гр. д.№ 8659/ 2009 г., с което по предявените против касатора от П. В. Б. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ и чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. Б., извършено със заповед № 10/ 18.05.2009 г. на управителя на [фирма], възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози” и касаторът е осъден да заплати дължимо трудово възнаграждение в размер 1 417, 31 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, отговаряйки неправилно на материалноправния въпрос “Законосъобразно ли работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание”. Според касатора по този въпрос има противоречива практика и същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, на което основание моли касационното основание да бъде допуснато.

Ответникът по касация П. В. Б. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допускано.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.

С. Т. решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос по смисъла на чл. 280 от ГПК е този въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос, а ако не стори това, обжалването не следва да се бъде допускано (освен ако не се касае за нищожност или недопустимост на решението).

В конкретния случай заявлението на касатора “Законосъобразно ли работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание” не съставлява надлежна формулировка на въпрос по чл. 280 от ГПК. Жалбоподателят е отправил абстрактно питане, без връзка с конкретиката по делото и на което отговор не може да бъде даден, без да е ясно какво според жалбоподателя е основанието за уволнение и какво точно въззивният съд е приел по него. Не е възможно при така формулираното твърдение да бъде изведено какво правно разрешение на въззивния съд касаторът намира за неправилно, съответно няма как да се пристъпи към преценка дали това разрешение противоречи на практиката на ВКС, на практика на други съдилища или има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това ВКС приема, че поначало не може да се прецени налице ли са допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, съответно искането за това не може да бъде уважено.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1521 от 03.11.2010 г. по гр. д.№ 2687/ 2010 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: