Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на С. М. Е. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 09.07.2010 г. по гр. д.№ 4901/ 2010 г. С него, след като е отменено изцяло решение на С. районен съд по гр. д.№ 36707/ 2009 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателката против 54 С. „С. И. Р.” –[населено място] искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на С. Е., извършено със заповед № 1067/ 01.06.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник – директор по административно-стопанската дейност” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 096 лв.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си давайки неправилен отговор на материалноправните въпроси 1.може ли директорът на училището да променя по свое усмотрение изискванията за заемане на длъжност в училището или това може да става само при условията на ЗНП, ППЗНП и Наредба № 3 от 2008 г. и 2.може ли съдът да не приложи разпоредбите на валиден колективен трудов договор, предвиждащи закрила за работници и служители при уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ. Поставя и процесуалноправният въпрос може ли съдът да не зачете действието на КТД вън от производството по чл. 59 и чл. 60 от КТ, прогласявайки недействителност на негова клауза по конкретен трудов спор. Освен това касаторът поддържа, че има противоречива практика по въпроса дали директорът на училището е компетентен да утвърждава длъжностни характеристики на служители в училището, като се позовава на решение на СГС по гр. д.№ 1157/ 2010 г. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на решението.

Ответникът по касация 54 С. „С. И. Р.” –[населено място] оспорва жалбата и моли касационното обжалване да не бъде допуснато, като поддържа, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 от ГПК.

Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ответникът и жалбоподателката са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, прекратено със заповед от 01.06.2009 г. Преди да издаде тази заповед, директорът на училището е утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността „помощник – директор по административно-стопанската дейност”, в която е въвел изискване за висше образование, специалност „Счетоводство и контрол”. Тъй като ищцата не е притежавала такова образование, трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ. В мотивите на обжалваното решение е изведено, че съдът не може да контролира дейността на работодателя по промяна на изискванията за длъжността и че това е суверенно право на директора на училището. По спора дали към момента на уволнението ищцата се е ползвала от закрилата по чл. 333 ал. 4 от КТ съдът е приел, че такава не е допустимо да се уговаря в КТД за уволнението по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, тъй като законът предвижда възможност в КТД да се уговори закрила само при уволнение поради съкращаване на щата и при намаляване на обема на работата.

При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд, поставените от касатора правни въпроси обуславят въззивното решение. Те обаче нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито се решават противоречиво от съдилищата.

Въпросът може ли директорът на училището да променя по свое усмотрение изискванията за заемане на длъжност в училището или това може да става само при условията на ЗНП, ППЗНП и Наредба № 3 от 2008 г., няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета няма отношение към този въпрос, тъй като уволнението не е извършено поради намаляване на числеността на персонала. Тази наредба би имала значение за уволнение, извършено поради съкращаване на щата, обаче дори и в тази хипотеза работодателят е суверен по отношение на преценката дали да намали числеността и кой щат да съкрати. По този въпрос има формирана задължителна практика на ВКС (решение на ВКС, ІV г. о. № 416/ 12.07.2010 г. по гр. д.№ 531/ 2009 г.), според което за директорът на училището не важат ограниченията по чл. 10 ал. 1 и чл. 12 ал. 4 от посочената наредба дори и в случаите, когато съкращава щата в хода на учебната година. Не може да е различно разрешението и в случаите, когато щатът не се съкращава, а само се променят изискванията за заемане на длъжността – в този случай, на по-голямо основание, ограниченията по Наредба № 3 не важат. Няма забрана за директора, като представител на училището – работодател, да утвърждава изискванията за заемане на дадена длъжност, нито в чл. 40 от ЗНП, нито в чл. 117 от ППЗНП. Законът е ясен и не се налага намесата на ВКС за създаване на практика по прилагането му или за изменение на установената практика.

Въпросите може ли съдът да не приложи разпоредбите на валиден колективен трудов договор, предвиждащи закрила за работници и служители при уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ и допустимо ли е това да стане вън от производството по чл. 59 и чл. 60 от КТ, също са разрешени със задължителна практика. Става въпрос за решение на ВКС, ІV г. о. № 127/ 10.05.2010 г. по гр. д.№ 213/ 2009 г., постановено по реда на чл. 291 от ГПК (съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС то се явява задължително за съдилищата). Със същото е изяснено, че с КТД на работодателя не могат да се възлагат различни от изрично предвидените в закона ограничения при уволнение по чл. 328 от КТ. В това тълкуване е утвърдена последователната практика, че в КТД не може да бъде уговаряна закрила при уволнение, извън тези основания, към които правилото на чл. 333 ал. 4 от КТ изрично препраща. Тази закрила не се прилага за уволнение по чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ. Ако такава е предвидена, в тази част КТД е недействителен поради противоречието му с КТ. Недействителността може да се констатира по възражение на коя да е от страните в процеса по оспорване на законността на уволнението, а не само в нарочно производство по чл. 60 от КТ.

По въпроса дали директорът на училището е компетентен да утвърждава длъжностни характеристики на служители в училището не се установява да има противоречива практика. Решение на СГС по гр. д.№ 1157/ 2010 г., на което се позовава жалбоподателката, не е влязло в сила, а въз основа на невлезли в сила решения извод за противоречия в практиката не може да се направи (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Освен това цитираното решение на СГС се основава на Инструкция № 2 от 29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, който нормативен акт не е относим в случая. Ищцата не е заемала длъжност „учител” или „възпитател”, а е работила на длъжност „помощник директор АСД”, за която Инструкция № 2 не предвижда изисквания.

Следователно не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК и няма основания обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Искането в тази насока следва да бъде отхвърлено, като на ответника по касация бъдат присъдени направените и поискани разноски в производството.

По изложените съображения Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 09.07.2010 г. по гр. д.№ 4901/ 2010 г.

ОСЪЖДА С. М. Е. да заплати на 54 С. „С. И. Р.” –[населено място] сумата 600 лв (шестстотин лева) разноски по касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: