ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 663

София, 25.11. 2010г.

Върховният касационен съд

на Република България

, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Б.С. ч. гр. д. № 601 по описа за 2010г., приема следното:

Производството е по чл. 278 ал. 1 във вр. с чл. 274 ал. 3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 32116/27.VІІІ.2010г. на [фирма][населено място], приподписана от адвокат Ц., срещу въззивното определение на Варненския окръжен съд /ВОС/ от 05.VІІІ.2010г. по ч. гр. д. № 1513/2010г.

Ответникът по частната жалба Л. Н. Н. от[населено място] не е заявил становище пред настоящата инстанция.

Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално

допустима

. По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:

С атакуваното определение ВОС е потвърдил определението на Варненския РС от 21.VІ.2010г. по гр. д. № 5687/2010г., с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу Л. Н. насрещен иск за установяване, че преместването на Н. на работа в Р. П. не представлява командировка по смисъла на НСКСЧ.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск е за установяване на факт, което се допуска само в предвидените в закона случаи, какъвто разглежданият не е. Освен това с оглед чл. 211 от ГПК предмет на насрещен иск трябва да бъде спорно право, което или се намира във връзка с правото, предмет на първоначалния иск, или може да се компенсира с него. В производството по предявения първоначален иск /в т. ч. по чл. 215 от КТ/ подлежи на изследване дали служителят е бил...