О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5660

гр. София, 04.12. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2242 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. М. А. против решение № 228/01.03.2024 г., постановено по гр. д.№ 2569/2023 г. от 8-ми състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

С обжалваното решение, в обжалваната част съдът е приел, че лихвата за забава върху присъденото обезщетение от 15 000 лева на основание чл.2б ЗОДОВ се дължи от датата на предявяване на иска.

Съдът е приел, че фактическия състав на непозволеното увреждане е бавността при разглеждане и решаване на делото и деликтът не се осъществява в началото на наказателното производство. Прието е, че е налице специален фактически състав спрямо общия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, според който противоправното деяние следва да се изрази в забавяне решаването на делото в един нормален, разумен срок. Самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следва да се установят от съда, поради което лихвата се дължи от датата на предявяване на иска.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Сочения правен въпрос е, от коя дата се дължи законна лихва за забава върху обезщетение...