Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Я. Н. Г., А. Д. К., Н. Д. К. и К. Д. К., всички [населено място] обжалват и искат да се отмени Решение No 1768 от 10.11.2015 година по гр. възз. д. Nо 1765/2015 година на OС - Пловдив. С касационната жалба се поддържат доводи, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващ наличие на правен интерес.

С постъпилия писмен отговор, ответникът по касация В. С. навежда доводи за липса на предпоставки за уважаване на касационната жалба. Ответниците по касация - Държавата, представлявана от МРРБ и ИА “Автомобилна администрация “ към МТИТС не вземат становище.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 15 от 23.02.2015 год. по гр. д. Nо 339//2013 год. на РС-Първомай изцяло и вместо него е постановил ново решение, с което е оставил бе разглеждане заявеният иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. ДВ. бр. 49/2014 год./, приемайки, че ищците нямат правен интерес, след като искат да се установят материално-правни отношение към момент, в който е влязъл в сила ПУП-РП, а се иска установяване грешка и непълнота в КП.

Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса за допустимостта на иска за констатиране грешка или непълнота в КК и КР / респ. КП/ на населеното място за недвижим имот по чл. 53 ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. с ДВ. бр. 49/14 година/ и наличието на правен интерес за ищците, при одобрен, влязъл в сила ПУП-РП и наличен титул за собственост на ищците/ съдебно решение/ за недвижим имот, заличен от КП в резултат на административни процедури.

По правния въпрос

С разясненията на т. 2-4 на ТР 8/2014 год. на ОСГК на ВКС се приеха задължителни разяснения по приложението на чл. 53 ал. 2 ЗКИР/ предл. до изм. с ДВ. бр. 49/2014 год. /, в т. ч. и в хипотеза, аналогична на настоящата, когато водещ е искът за собственост, породен от обстоятелството не само на конкуриращото вещно права на собственост, а и от обстоятелството, че доколкото възстановената собственост би била нанесена като ПИ в КК и КР това нанасяне предполага засягане границите на имот, собственост на други лица. Преюдициален в тези хипотези е спорът за собственост, който следва да се реши на базата на събраните доказателства, а обстоятелството, че е налице влязъл в сила ПУП-РП не може да бъде отрицателна предпоставка за упражняване правото на иска за собственост, дори и тогава, когато същия е съединен с иск за отстраняване непълнота в КК и КР.

По основателността на касационната жалба

Решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила.

Правният интерес е процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на установителен иск и е от категорията на абсолютните. всеки, който претендира да е носител на едно субективно материално право, засегнато в определена степен от поведението на друго лице, може да предяви иск пред съда и потърси защита за разрешаване на правния спор.

В случая, съдебното исково производство е образувано по съединените искове на Я. Н. Г., А. Д. К., Н. Д. К. и К. Д. К., последните трима заместили починалия в хода на делото Д. Н. К., срещу В. Д. С., Изпълнителна агенция“Автомобилна администрация / ИААА / към Министерство на транспорта информационните технологии и съобщенията и Държавата, представлявана от МРРБ с твърдението, че са собственици на имот No 1664- стар, с площ от 370 кв. м., попадащ УПИ –II ДАП в кв. 107 по плана на [населено място], одобрен със Заповед No РД-15-666/03.08.1994 год. при граници: УПИ- I озеленяване и УПИ – II, съставляващ новопопълнен ПИ No 2723, кв. 107 по плана на [населено място] по невлязла в сила Заповед No –РД- 984/23.11.2011 год. на Кмета на [община] и попадащ с 210 кв. м. от площта си в УПИ VII- 2687, 2689 в кв. 107 по плана на [населено място], собственост на В. С. към минал момент, а именно този на попълване на КП с имот УПИ VII -2687, 2689 в кв. 107 по плана на [населено място] въз основа на Заповед No –РД- 15-484/22.07.2010 год. на Кмета на [община], на основание наследство от покойната Я. К. К. и признати права на собственост с Решение No 517/ 31.03.2008 год. по гр. д. No 59/2008 год. на ОС-Пловдив, по уважения иск по чл. 108 ЗС срещу ответника В. С. по отношение на имот 1646, включен от 370 кв. м. в УПИ II- ДАП в кв. 107 по плана на [населено място].

След постъпилите писмени възражения на ответниците по иска и релевираните доводи за липса на правен интерес и материално-правна легитимация като ответници от страна на Държавата и ИА“АА“-София, ищците са релевирали довод за нищожност на извършената съдебна делба, финализирана с Решение No 13 от 16.02.22011 година по гр. д. No 118/2004 год. на РС-Първомай.

Безспорно установено по делото е, че с Решение от 10.11.2004 година по гр. д. No 118/2004 год. на РС-Първомай е допусната съдебна делба между В. С. и ИА“АА „- София на следния недвижим имот - УПИ II- ДАП в кв. 107 по плана на [населено място], целия с площ от 3 860 кв. м. В хода на делбата, по силата на Заповед No –РД-15- 484/ 22.07.2010 год. на Кмета на [община] въз основа на Решение V по Протокол 20/15.07.2010 година на ОЕСУТ при [община] този имот е разделен, като са образувани два нови имота - УПИ II- ДАП в кв. 107 по плана на [населено място] и УПИ VII -2687, 2689, разпределени съответно дял на ИА“АА“-София и В. С. с влязлото в сила Решение No 13 от 16.02.22011 година по гр. д. No 118/2004 год. на РС-Първомай.

Съобразно констатациите на изслушана съдебно-техническа експертиза, по адм. д.No 316/2012 година на АдмС - Пловдив новопопълненият имот ПИ No 2723, кв. 107 по плана на [населено място]- собственост на ищците по делото, попада с 210 кв. м. в УПИ VII -2687, 2689 в кв. 107 по плана на [населено място] - собственост на В. С. и със 160 кв. м. в УПИ-I озеленяване.

Не е спорно, че при попълването на КП на [населено място] през 2000 по силата на Заповед РД-15-96/ 09.02.2000 година по искане на В. С. за заснемане и нанасяне на имот пл.No 2687 с площ от 1223 кв. м./от които 564 кв. м. включени в парцел II- ДАП и 659 кв. м. в парцел I- озеленяване/ е заличен имот пл. No 1664, собствеността на който имот е възстановена на първоначалните ищци по делото.

В разрез с доказателствата по делото, категорично очертаващи спорния предмет - а именно, че е налице спор за собственост на 370 кв. м., съставляващи заличен имот пл. No 1664 и като „новопопълнен имот“ / по отменена Заповед на Кмета / ПИ No 2723, кв. 107 по плана на [населено място], възстановена собственост на ищците, която попада с 210 кв. м. в УПИ VII -2687, 2689 в кв. 107 по плана на [населено място] - собственост на В. С. и със 160 кв. м. в УПИ-I озеленяване и отразяването на тази собственост като териториална единица в КП на населеното място към актуалното състояние на КК и КР, въззивният съд неправилно е приел, че липсва правен интерес от защита на правото на собственост по силата на специалния иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. ДВ. бр. 49/2014 година / за установяване на твърдяното несъответствие и възстановяване при допуснати грешки или непълноти в КК и КР, съпътствани със спор за собственост върху засегнатия обект на собствеността.

Обстоятелството, че искът за собственост следва да бъде разрешен към минал момент, доколкото именно в миналото е възникнала конкуренцията на вещните права, чието разрешение е част от предмета на спора, то не към минал –а към настоящия момент следва да се реши спора за правилното отразяване на тази собственост в КК и КР на населеното място към настоящия момент, като се приема със задължителните разяснения на ТР 8/014 година на ОСГК на ВКС, не лишава, а напротив обосновава правния интерес от заявения иск.

Въззивното решение, като неправилно следва да бъде отменено изцяло, по отношение на всички ответници и бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд, по съществото на спора, като спорът за собственост бъде съобразени с всички доказателства по делото и силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения между някои от страните относно този спор.В предметната рамка на спора за собственост следва да бъде разгледани и наведеното от ищците възражение за нищожност по чл. 75 ал. 1 ЗН на съдебната делба по гр. д. No 118/2004 год. на РС-Първомай и отражението на този спор по отношение на искането за отстраняване на непълнота в КК и КР на [населено място], като по приложение на чл. 53 ал. 2 ЗКИР/ редакция до изм. ДВ. бр. 49/2014 год. / се съобразят разясненията на ТР 8/014 година на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал. 1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА и з ц я л о въззивно Решение No 1768 от 10.11.2015 година по гр. възз. д. Nо 1765/2015 година на OС - Пловдив и

ВРЪЩА делото на въззивния съд, за ново разглеждане съобразно на дадените указания, друг състав на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: