О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5843

гр. София, 13.12. 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2505 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. Л. против решение №53/08.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 809/2023 г. от ІV състав на Окръжен съд – Плевен.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел за основателен искът с правно основание чл.203 КТ и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че е налице трудово правоотношение между страните към момента на причиняване на вредите, установено от трудовия договор и безспорно по делото. Прието е, че е налице определено деяние /действие или бездействие/ на работника, установено с влязъл в сила акт на британските гранични власти. Противоправност на деянието, представляващо нарушение на нормативни разпоредби - Закон за имиграцията и убежището от 1999г, Разпоредби за отговорност на превозвачите от 2002г. Вреда, тъй като на работодателя като собственик на автомобила е наложена глоба в размер на 1800британски лири и 600лири на водача, която също е заплатена от работодателя. Причинна връзка между деянието и настъпилата вреда е очевидна, тъй като наложената санкция е по причина поведението на работника. Налице е умисъл на работника-водач на МПС, който е нарушил митнически разпоредби, дори умисълът да е евентуален, а не пряк.

Съдът е приел, че ответникът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи визираната по-горе законова презумпция, поради което съдът приема, че при извършването на нарушението той е действал умишлено, като е дал възможност за укриване на емигрант в товарния автомобил, управляван от него. В тази връзка съдът е посочил, че на ответника е бил проведен необходимия инструктаж и е бил запознат с мерките за обезопасяване на превозното средство срещу проникване на нелегални емигранти при осъществяването на международен превоз на товари; че същият е бил наясно с рисковете при преминаването на границата между Франция и Великобритания, но независимо от това е допуснал редица пропуски, които са улеснили проникването на емигрант в превозното средство /видно от документите, изготвени от британските власти, че в момента на инцидента товарният автомобил, управляван от ответника, не е бил защитен, като пломбите на задните врати не са били поставени правилно, а укрепващото въже е било поставено само на едната страна на автомобила, а освен това не е бил представен и попълнен чек-лист на граничния офицер/.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.

Сочи се въпрос относно доказателствената тежест от установяването на умишлено деяние от страна ответника по спора, при иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ.Съдът е приел, че неспазването от страна на работника на правилата и мерките за обезопасяване на превозното средство срещу проникване на нелегални емигранти при осъществяването на международен превоз на товари представлява умишлено деяние, довело до настъпването на вредите, като в тази насока не е вменил в доказателствена тежест на работника да опровергава наличието на умишлено деяние.Формата на умисъла е без значение за отговорността в настоящия случай.

Практиката на ВКС е трайна в насока, че работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. В същата, намерила израз и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 15.05.2013г. по гр. д745/2012г., ІV г. о. и от 26.05.2015 гр. д.№ 234/2015г., ІV г. о. се приема, че липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на 203, ал.1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Посочва се, че разпоредбата на чл.203, ал.2 КТ препраща към гражданския закон, относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл.82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, изразена в решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д.№ 586/2011 г. на ВКС, ІV гр. отд, решение № 336/2010 г. по гр. д.№ 767/2009 г. на ІV гр. отд., реш. По гр. д.№85/2023 г. на настоящия състав /по идентичен казус/ и др.

Съдът не е основал своите правни изводи на отговорността на по чл.74 ЗЗД, а е разгледал иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ така, както е предявен. Посочването на тази разпоредба е единствено с оглед заплащането на чуждо задължение, което, както е приел съда, представлява вреда за работодателя, претендирана от него на посоченото от страната и разгледано от съда правно основание по чл.203 КТ. Поставения в тази насока правен въпрос относно квалификацията на иска не е относим към производството по допустимост на касационното обжалване, като не е налице сочената предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Сочат се въпроси, свързани с наличието /според касатора/ на противоправно деяние на ищеца, което би довело до отпадане, респ. намаляване на отговорността на ответника по чл.203, ал.2 КТ. Липсата на обжалване от страна на ищеца на наложената глоба не е противоправно деяние, а и тези действия на ищеца са действия, относими към отговорността на работника в конкретния случай, с оглед възприетата от съда фактическа обстановка – факти и обстоятелства, водещи до наличието на умишлено деяние, определящи отговорността на работника по чл.203 КТ.

Съдът е изложим собствени мотиви по относимите към отговорността на по чл.203, ал.2 КТ факти и обстоятелства, като поставения в тази насока правен въпрос относно задължението на съда в тази насока не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Очевидната неправилност на решението – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК се обосновава от касатора с въпросите, обсъдени по-горе, които не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и не водят до извод за наличие на очевидна неправилност.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. С оглед този изход на спора пред ВКС, в полза на ответника следва да се присъдят направените за настоящото производство съдебни разноски, в размер на 1600 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №53/08.02.2024 г., постановено по гр. д.№ 809/2023 г. от ІV състав на Окръжен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Р. А. Л. да заплати на „Дриймс транс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Г. В., сумата 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.