О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ С., 02.11.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П.

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 316 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано и по касационна жалба на Държавно горско стопанство „Х.”, чрез юрисконсулт Г. И., против решение № 1732 от 6.12.2010 г., постановено по гр. д. № 2630 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение № 2491 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 3969/2007 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявения от Държавно горско стопанство-гр.Х. против [община], Регионално управление на горите-гр.П. и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството иск по чл. 13, ал. 8 З. за признаване за установено, че към 9.09.1944 г. широколистна гора с издънков произход с площ от * дка, находяща се в землището на [населено място], обл.П., местността „Б.” е била държавна собственост и е принадлежала към държавния горски фонд.

С определение № 663 от 23.06.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на извода на въззивния съд, че записването на горите в емлячния регистър на името на общината няма доказателствено значение със задължителната за съдилищата практика по решение № 61 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 761/2009 г., ВКС, ІІ г. о.

...