О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 465

ГР. С., 15.04.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.04.11 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №1792/10 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. №174/10 г. и по допускане на обжалването.

С обжалваното решение е отхвърлен заведеният от К. срещу М. В. / като наследник на лице по чл. 3 от ЗОПДИППД/ иск по чл. 28, ал. 5 от ЗОПДИППД, вр. с чл. 124, ал. 5 от ГПК – за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност от 206 607 лв., като придобито от престъпна дейност на лицето по чл. 3, срещу което наказателното производство е прекратено поради смърт – чл. 3, ал. 2 от ЗОПДИППД/ закона/.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Намира, че по материалноправния въпрос: започнало ли е срещу наследодателя на ответника наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1, вр. с пар. 1, т. 1 от ЗОПДИППД и приложима ли е разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК, въззивното решение противоречи на решение на ВКС по гр. д. №193/08 г., без задължителен характер. Въпросът е от значение и за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, тъй...