Р Е Ш Е Н И Е

№ 103

С. 20.04.2011 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ

БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Р. П

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М. П гр. дело № 1798/2009 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. о.,[населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Н. Ж., срещу въззивно решение №889 от 06.07.2009 г. по гр. дело № 1128/2008 г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 07.04.2008 г. по гр. дело №668/2005 г. на С. градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма],[населено място], инцидентен установителен иск за признаване за установено, че е собственик на сутерен и първи етаж от административна сграда №2, находяща се в С., район С., Л. комплекс С., С. район в УПИ ***, предназначен за администрация и техническо обслужване, кв. 2 по плана на[населено място], м.”Л. комплекс”, състояща се от сутерен и два етажа със застроена площ от 883 кв. м. М. о. е осъдено на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на [фирма] 28 921 лв. – обезщетение за ползване на сутерен и първи етаж от описаната по-горе сграда. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че процесният имот не е публична държавна собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС като...