Р Е Ш Е Н И Е№ 17София, 21.04.2011 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:К. Е.

БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря И. В.

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 213/2010 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Р. /България/” Е.,[населено място] против решение № 108 от 02.12.2009 г. по в. гр. д. № 590/2009 г. на В. апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Р. окръжен съд решение № 17 от 15.07.2009 г. по т. д. № 19/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от банката-касатор срещу Н. Д. П., Т. Ж. В., С. М. С., тримата от[населено място], и Д. А. П. от[населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 45 675 лв., произтичащо от запис на заповед от 29.06.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2008 г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на предявения срещу авалистите по процесния запис на заповед иск, предвид липсата на доказателства за обявена предсрочна изискуемост на вземането по договора за банков кредит, сключен между банката и издателя на записа на заповед. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си, че поради самостоятелния и неакцесорен характер на авала спрямо менителничното задължение, което той обезпечава, авалистите не могат да противопоставят на приносителя на ефекта възражения, които издателят би могъл да направи във връзка със съпътстващата каузална сделка, каквито в...