Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

гр.С. 19.04.2011г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 1861/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на [фирма], С. против въззивно решение от 16.07.2010 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 3267/2009 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1322/23.12.2010 г. в частта за сумата 3 613 щатски долара и 1423, 80 лв., ведно с лихвите за забава по материалноправния въпрос за правната природа на договора за повишаване на квалификацията по чл. 234 ГПК и спрямо него следва ли да се приложат изискванията за писмена форма на трудовия договор.

Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор:

С договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право. Следователно, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. При положение, че в споразумението за повишаване на квалификация или преквалификация се променят или създават нови клаузи, касаещи самото трудово правоотношение, то само за тях важи изискването да са в писмена форма като условие за действителността им.

По касационните оплаквания:

К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Ответникът по касация Д. Г. П. чрез адв. К. С. оспорва жалбата...