№ 123
гр.София, 14.03.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д.N 1167 описа на ВКС за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.03.2010г. по гр. д.№ 1066 / 2009г., с което Русенски окръжени съд е отхвърлил иска на Л. Ф. А. за сумата 2500 лева, предявен срещу [фирма]-Русе на основание чл. 215 КТ.
С определение от 14.12.2010г. ВКС е допуснал касационно обжалване за тълкуване на понятието “място на работа” по смисъла на чл. 121, ал. 1 КТ, с оглед задължението на работодателя да заплаща обезщетение за командироване по чл. 215 КТ.
Жалбоподателят - Л. Ф. А. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено като бъде уважен предявения от него иск.
О. []-Русе в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:
Въззивният съд, като е потвърдил решение от 29.10.2009г. по гр. д.№1062/2009г. на Русенски РС, е отхвърлил иска на Л. Ф. А. за сумата 2500 лева, предявен срещу [фирма]-Русе на основание чл. 215 КТ.Уено е по делото, че между страните има сключен трудов договор от 08.09.2008г., който е прекратен на 21.01.2009г. Съдът е приел, че за времето от 01.08.2008г. до 31.12.2008г., ищецът, който е работел като “строител жилище” е имал за месторабота[населено място] - “СБАЛО-О. клиника”, но не са му издавани камандировачни заповеди и не са плащани командировъчни видно и от заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е...