№ 63

София, 01 март 2011г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. М

ЧЛЕНОВЕ: Е. А

Ж. Н

при секретар К. П и в присъствието на прокурора С. Б изслуша докладваното от съдията Е. А

наказателно дело № 688/2010 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационната жалба на подсъдимия М. Г. З. против решение № 196 от 10.11.2010 г. по внохд № 213/2010 г. на Бургаския апелативен съд.

В жалбата бланкетно се сочи, че решението на въззивната инстанция е постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения, а определеното наказание е явно несправедливо.

С допълнение към жалбата подсъдимият се позовава на противоречия в мотивите и диспозитива на атакувания акт относно обществената опасност на деянието и дееца и подробно развива версията си за извършване на деянието в състояние на разстройство на съзнанието. Жалбоподателят подчертава трудовите си навици и професионални успехи, както и незначителните вредни последици от деянието и в заключение отправя искане за намаляване на наказанието.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата и допълнението по изложените в тях съображения.

Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Бургаският окръжен съд с присъда № 287 от 08.07.2010 г. по нохд № 644/2010 г. признал подсъдимия М. Г. З. за виновен в това, че на 02.05.2010 г. в[населено място], в условията на опасен рецидив, отнел от В.И.Ц вещи на обща стойност...