Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 645/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба на Т. Б. М. и М. Н. М. и двамата от [населено място] срещу разпореждане №31891/04.09.2012 год. по гр. д. № 4155/2011 год. на Софийски градски съд, ІV „Г” въз. отд., с което е върната касационната жалба, подадена от тях срещу постановеното по делото решение.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Застъпва се становище, че съдът неправилно е определил цената на предявения иск и с оглед на това е постановил връщане на касационната жалба, доколкото предявеният от тях иск с пр. осн. чл. 108 ЗС е за собственост и е неоценяем. С оглед на тава считат, че разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е неприложима. Молят обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - разпореждане, съгл. разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Въззивният съд правилно и с оглед правомощията по чл. 286, ал. 1 ГПК е постановил връщане на подадената от частните жалбоподатели частна жалба. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела.Цената на иска се посочва от ищеца с исковата молба и може да бъде повдиган от ответника или служебно от съда най - късно до първото по делото заседание / чл. 56 ГПК отм., чл. 70 ГПК/. В случая производството по делото е образувано по искова молба, депозирана в съда на 20.12.2007 год., поради което цената на иска следва да се определи съгласно чл. 55 ГПК отм. Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 ГПК цената на иска по искове за собственост е от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – то пазарната цена на имота.Видно от представеното пред първата инстанция удостоверение №751/23.02.2009 год., данъчната оценка на процесния имот възлиза на сумата 25 523, 10 лв. като същият е с площ от 625 кв. м. Доколкото с исковата молба се претендира ревандикация на 100 кв. м. от този имот, цената на иска възлиза на от 4083, 69 лв., което се равнява на сумата 1020, 92 лв., както правилно е посочено и в диспозитива на обжалваното решение. С оглед на това решението попада в обхвата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежи на касационно обжалване и съдът правилно е постановил връщането на касационната жалба. Същата е процесуално недопустима.

Доводите на частните жалбоподатели, че искът по чл. 108 ЗС е неоценяем са неоснователни. Неоценяеми са исковете, чийто предмет не подлежи на парична оценка. Ревандикационният иск не е такъв. Именно поради това процесуалният закон е предвидил начина по който се определя неговата цена.

По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г. о. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

разпореждане №31891/04.09.2012 год. по гр. д. № 4155/2011 год. на Софийски градски съд, ІV „Г” въз. отд. с което е върната касационната жалба, подадена от Т. Б. М. и М. Н. М. срещу постановеното по делото решение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: