О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.313

гр. София, 21.05.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№648 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение №273 от 23.10.2017 г. по в. гр. д.№411/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №135 от 24.04.2017 г. по гр. д.№170/2016 г. на ОС Стара Загора, с което ЗК [фирма] е осъдено да заплати на И. Т. И. сумата от 150 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от смъртта на сина му Т. И. И., настъпила на 07.03.2015 г. вследствие ПТП, ведно със законната лихва от 07.03.2015 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Относно правилното приложение на критериите, определящи съдържанието на чл. 52 от ГПК. 2. Наличието на изрично ограничаване на ползването на МПС чрез упълномощителни разпореждания и свързването на това право изключително с личността на едно лице от собственика на МПС, означава ли, че други преупълномощени лица, не ползват МПС на законно основание и в този случай застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива ли отговорността им за причинените на третите лица вреди. Наведени са доводи, че въпросите са решени...