Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти май две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Д. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Е. М. по административно дело № 12134 / 2021 г.

Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на Н. Н., от гр. Сливен чрез процесуален представител-адв. К. Б. срещу заповед № К-13263/19.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която е дисциплинарно уволнен. Претендира за направените деловодни разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи в представени по делото писмени бележки от процесуалния му представител и в съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложената по адм. дело С-13/2011г. по описа на Върховния административен съд административна преписка е видно, че със заповед рег.№ К-13263/19.11.2010г. на министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7, предложение трето, т. 8, предложение първо и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и служебното му правоотношение е прекратено. Наказанието е наложено заради извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че 1. на 20.03.2010г. в бар "Сохо" в гр. Сливен след възникнал инцидент с участието на директора на Областна дирекция на МВР-Сливен, злоупотребявайки с предоставената власт на началник на районно управление Неделчев предприема действия за прикриване на случая, изземва и укрива първоначално изготвените докладни записки от подчинените му служители, на 18.04.2010г. разпорежда те да изготвят нови документи, в които да посочат неверни обстоятелства, изразяващи се във възникнал конфликт между директора на областната дирекция и криминално проявено лице, като с това умишлено възпрепятства извършването на проверка от комисия, назначена с министерска заповед рег. № Із-843/19.04.2010г., а случаят става обществено достояние и 2. като наказващ орган по актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП на 04.01.2010г. издава наказателно постановление № 10609/09г. в което занижава предвиденото наказание и с това облагодетелства нарушителя.

Тези деяния са квалифицирани от министъра като нарушения на етичните правила и като тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение трето, т. 8, предложение първо и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР налага на Неделчев най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение".

С Решение № 22/ 20.02.2012 година, постановено по адм. дело № С-13/2011 година тричленен състав на ВАС - Пето отделение е отхвърлил жалбата на Неделчев против оспорената от него заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Решаващите изводи на съда са, че обжалваната пред него заповед рег.№ К-13263/19.11.2010г. на министъра на вътрешните работи е законосъобразна. При извършената служебна проверка, при условията на чл.168 АПК, тричленният състав констатирал, че не е налице каквито и да било основания за отмяна на оспореният административен акт.

С Решение № 115/ 08.11.2012г. , постановено по адм. дело № С-37/2012г. Петчленен състав на ВАС е оставил в сила решение № 22/ 20.02.2012 година, по адм. дело № С-13/2011 година на тричленен състав на ВАС - Пето отделение, като правилно и законосъобразно.

С искане, вх. № М-19/11.03.2013г. Неделчев поискал от 7 -членен състав на ВАС, с правно основание чл.238,239,т.1,т.5 АПК отмяна на решение № 115/ 08.11.2012г. , постановено по адм. дело № С-37/2012г. Петчленен състав на ВАС , и оставеното с него в сила решение № 22/ 20.02.2012 година, по адм. дело № С-13/2011 година на тричленен състав на ВАС - Пето отделение.

Искането за прилагане на извънредния способ за защита срещу влезлите в сила актове на Върховния административен съд е мотивирано с твърдението, че по абсолютно идентичен казус, с решение № 127/ 18.12.2012г. по адм. дело № С- 68/ 2012г. Петчленен състав на ВАС е отменил решение № 62/ 20.06.2012г. , постановено по адм. д. № С-15/ 2011г. и вместо него постановил друго по същество на спора, с което отменя Заповед № К -13261/19.11.2010г. на министъра на вътрешните работи, с която на Ч. Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. За да отмени първоинстанционното решение и уважи жалбата на Божурски – петчленният състав на ВАС е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена е в нарушение на чл.225,ал.2 ЗМВР - същата е издадена на 19.11.2010 г., извън двумесечният срок на закона, изтекъл на 15.11.2010 година.

С решение № 68/01.07.2013г. , постановено по адм. д. № С-40/2013г. седемчленният състав на ВАС -отхвърлил искането по чл.239,т.1 АПК за отмяна на решение № 115/ 08.11.2012г. , постановено по адм. дело № С-37/2012г. Петчленен състав на ВАС , и оставеното с него в сила решение № 22/ 20.02.2012 година, по адм. дело № С-13/2011 година на тричленен състав на ВАС - Пето отделение и оставил без разглеждане искането по чл.239,т.5 АПК - на същите решения.

Жалбоподателят е сезирал Европейският съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/, който се е произнесъл с решение от 08.06.2021 г., постановено по жалба 08.06.2021 г., по делото Неделчев срещу България, образувано по жалба № 30543/13 г., влязло в сила на същата дата.

С решението си, ЕСПЧ приема по фактическата обстановка:

На 20 март 2010 г. ръководителят на местната дирекция на полицията Божурски заплашвал и тормозил персонала на нощен клуб, където пиел с приятели. Пристигналите полицейски служители съставили протокол за инцидента. Неделчев събрал докладите и наредил на служителите, и негови подчинени, да изготвят нови доклади, описващи обстоятелствата по инцидента по различен начин, освобождавайки своя началник Божурски от всякаква вина.

Било извършено вътрешно разследване, което стигнало до извода, че Неделчев се е опитал да прикрие инцидента и да препятства вътрешното разследване. Образувано е дисциплинарно производство срещу Божурски и Неделчев, открито на 30.09.2010 г., като същите са обвинени, че прикриват първоначалния инцидент чрез манипулиране на доказателствата. На 19.11.2010 г. министърът издал заповед за дисциплинарно уволнение на Н. Н..

Неделчев е обжалвал заповедта, твърдейки, наред с останалите неща, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок, посочен в член 225 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който според него е започнал да тече на 13 май 2010 г.

Заповедта за уволнение е потвърдена от тричленен състав на ВАС в решение от 20.02.2012 г. Съставът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с процедурните правила, дисциплинарното производство е открито с решение на компетентния орган и разследването е проведено от дисциплинарна комисия, която установява фактите, събира доказателствата и информира служителя за своите констатации, като наказанието е наложено в сроковете, предвидени в чл.225 от ЗМВР.

На 07.03.2012 г. жалбоподателят подал касационна жалба, в която изложил всичките си аргументи, включително тези по чл.225 от ЗМВР.

На 08.11.2012 г. петчленен състав на ВАС намерил същата за допустима, но я отхвърлил като неоснователна, като е приел, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно. Петчленният състав на ВАС не е коментирал конкретно дали с издаването на заповедта на министъра е спазен посоченият в чл.225 от ЗМВР срок.

Същевременно, в паралелно производство по отношение на Божурски, който също е уволнен дисциплинарно на 19.11.2010 г. за прикриване на същия инцидент, петчленен състав на ВАС е констатирал в своето решение, че срокът по член 225 е започнал да тече на 13 септември 2010 г., а уволнението му е разпоредено повече от два месеца по – късно, което го прави незаконно.

През март 2013 г. Неделчев подал молба за възобновяване на съдебното производство, твърдейки че незаконно му е отказана възможност да участва в делото, тъй като не е бил в състояние да присъства на изслушването пред петчленния състав на ВАС. На 01 юли 2013 г. молбата му е отхвърлена като погасена по давност с окончателно решение, постановено от Върховния административен съд.

Европейският съд по правата на човека, четвърто отделение, е стигнал до извод, че е налице нарушение на чл. 6, пар. 1 от Конвенцията.

ЕСПЧ е приел за основателно твърдението на жалбоподателя, че позицията на тричленния състав на ВАС никога не е била ясно посочена, а колкото до петчленния състав, Съдът е формулирал съждения, че понятието за справедлив процес изисква национален съд, който е дал оскъдни мотиви за своите решения, независимо дали е включил мотивите на по - нисш съд или по друг начин, трябва да се занимава с основните въпроси, които са били представени на неговата юрисдикция и не трябва просто да одобрява, без допълнителни усилия констатациите, постигнати от по - нисшия съд. С оглед на това е намерил, че Върховният административен съд не е успял да разгледа надлежно съществения аргумент на жалбоподателя / по приложението на чл.225 ЗМВР/ и да посочи мотиви за своите заключения, както се изисква съгласно член 6, параграф 1 от Конвенцията, поради което е налице нарушение на тази разпоредба.

Както и в предишни подобни дела, ЕСПЧ е на мнение, че най - подходящата форма на обезщетение би била да се открие своевременно национално производство и да се преразгледа делото в съответствие с всички изисквания за справедлив процес.

Въз основа на нова молба от Неделчев, във връзка с решението на ЕСПЧ, е образувано производство по адм. дело № 9976/2021г. Петчленен състав на ВАС, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила Решение № 115/08.11.2012 г., постановено от петчленен състав на ВАС по адм. д. № С-37/2012 г., с което е оставено в сила първоинстанционното Решение № 22/20.02.2012 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. №С-13/2011 г.

С решение № 12497/07.12.2021г. петчленният състав на ВАС намерил, молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК, вр. с чл.244 от АПК, за основателна, поради което отменил сочените по -горе решения на ВАС,връщайки делото на друг тричленен състав съда за произнасяне по жалбата на Н. Н. срещу Заповед, рег.№К-13263/19.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Дадени са и задължителни указания - при разглеждането на делото, съдът да прецени и отговори на аргумента на жалбоподателя Неделчев по приложението на чл.225 от ЗМВР, като изложи мотиви в това отношение. При новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени мотивите в решението на Европейския съд по правата на човека.

Съгласно приложимата правна норма -чл.225 ЗМВР/отм./ дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението и не по – късно от две години от извършването му.

Видно от доказателствата приложени към административната преписка – със заповед рег. № Iз-1791 от 06.08. 2010 година, министърът на вътрешните работи е назначил комисия, която да извърши проверка на изнесените данни, съдържащи се в докладна записка от главен инспектор К. К., с вх. № 4655 от 06. 08.2010г., касаеща неправомерни действия на комисар Ч. Б. - директор на ОД на МВР – Сливен и инспектор Н. Н. - ВНД началник РУП-Сливен. По тази заповед комисията е изготвила справка до министъра на вътрешните работи/ RB202016-001-07/02-74 от 13.09.2010 г. Установено е от комисията, че изнесените данни в докладната записка са верни. Приема се, че Неделчев, във връзка със случая на 20.03.2010г. в бар „Сохо“ е предприел действия за прикриване на инцидента, като е иззел и укрил първоначално изготвените докладни записки по случая, след което е разпоредил на подчинените си служители, подробно посочени с име и длъжност, да изготвят нови докладни записки, в които да посочат неверни обстоятелства, не отговарящи на фактическата обстановка. С действията си Неделчев е възпрепятствал работата на назначена комисия за извършване на проверка по случая в пиано бар „Сохо“.Установено е също така, че Неделчев като наказващ орган по актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП на 14.01.2010г. издава наказателно постановление № 10609/09г. в което занижава предвиденото наказание и с това облагодетелства нарушителя.

Съгласно нормата на чл. 223 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи /ППЗМВР/отм./ -Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя.

В случая следва да се приеме, че нарушенията, за които Неделчев е дисциплинарно уволнен са открити на 13.09.2010 година - датата, на която министъра на вътрешните работи е уведомен за резултатите от възложена от него проверка и изрично са посочени извършените нарушения и самоличността на извършителя.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че обжалваната Заповед е незаконосъобразна като издадена след изтичане на преклузивния срок визиран в чл. 225, ал. 1 от ЗМВР/отм/.

В случая нарушението следва да се счита открито от 13.09.2010 г., когато е получена справката на комисията до министъра на вътрешните работи . Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 19.11.2010 г. или след изтичането на двумесечния срок от откриване на нарушението. Посочената по-горе справка съдържа достатъчно данни досежно извършеното нарушение и самоличността на извършителя, предвид изискването на чл. 223 от ППЗМВР , поради което и дисциплинарното нарушение се счита за открито.

С оглед на изложеното и без да разглежда спора по същество настоящият състав намира, че процесната заповед като издадена след изтичане на законоустановения срок е незаконосъобразна и следва да бъде отменена само на това основание.

При този изход на делото МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 1200 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен списък на разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Н. Н. от Сливен, заповед рег.№ К-13263/19.11.2010г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7, предложение трето, т. 8, предложение първо и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) и служебното му правоотношение е прекратено - като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на Н. Н. деловодни разноски в размер на 1 200 (хиляда и двеста )лева.

Решението може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ДОБРЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ