Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. М. ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ШАЛА. К. при секретар Г. У. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 12207 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ – гр. Пловдив, против Решение № 1897/20.10.2021г., постановено по адм. дело № 17/2021г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620000553-091-001/22.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 481/02.10.2020г., на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, с който е установено задължение за П. К. за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за 2018г., в общ размер на 4 138.44лв. главница и 516.20лв. лихва за забава; вноски за ДДО за 2018г. в размер на 3 711.84лв. главница и 462.99лв. лихви за забава; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. в размер на 1 254 лв. главница и 156.41лв. лихви за забава и вноски за ЗО за 2018г. в размер на 1 771.77лв. главница и 220.50лв. лихва за забава.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди се, че неправилно съдът е приел, че РЛ е получило и е притежавало доходи които да компенсират констатираното в резултат на ревизията превишение на разходите над приходите. Сочи се, че след обстоен анализ на доказателствата касаещи дарени на РЛ суми от негови роднини е прието, че тези лица не са били в състояние на спестят сочените суми, а съдът се е базирал на предположения, не и на доказване на този факт.

Правилно съдът не е признал за доказано получаването от РЛ на заеми от други физически лица, тъй като тези доказателства са представени едва след изготвяне на РД.

Неправилно обаче съдът е кредитирал заключението на ССЕ, като основната и задача е да преизчисли приходите и разходите на лицето през ревизирания период, като включи и приходи, за чийто източник не са представени достатъчно доказателства и по този начин заключението на експертизата не служи за оборване констатациите на ревизиращия орган.

От доказателствата по делото се установява, че РЛ е получавал доходи с които е посрещал разходите си за живот, правил е вноски за погасяване на задълженията си и е внасял парични средства в патримониума на юридически лица, но той не представя достатъчно доказателства, че доходите му не попадат сред тези формиращи данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и те подлежат на данъчно облагане и лицето дължи върху тях осигурителни вноски по ЗЗО и КСО.

По горните съображения се претендира отмяна на съдебния акт, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА и се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – П. К., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения подробно изложение в депозирания по делото писмен отговор и в пледоарията в хода по съществото на спора. Моли се съда да остави в сила решението на АС – Пловдив и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е бил № Р-16001620000553-091-001/22.07.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 481/02.10.2020г., на Директора на Дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, с който е установено задължение за П. К. за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ за 2018г., в общ размер на 4 138.44лв. главница и 516.20лв. лихва за забава; вноски за ДДО за 2018г. в размер на 3 711.84лв. главница и 462.99лв. лихви за забава; вноски за ДЗПО-УПФ за 2018г. в размер на 1 254 лв. главница и 156.41лв. лихви за забава и вноски за ЗО за 2018г. в размер на 1 771.77лв. главница и 220.50лв. лихва за забава, върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 ДОПК.

От фактическа страна за да издаде оспорения РА е установено, че физическото лице П. К. през 2018г. е внасял парични средства като допълнителни парични вноски в дружеството „Т. Г. БГ“ ЕООД в размер на 59 000лв. и в дружеството „Д. Ф. ЕООД 30 101.18лв.

РЛ е представило в хода на ревизията доказателства и обяснения в които сочи, че през 2016г. е получил от баща си дарение в размер на 37 300лв. и от майката на съпругата си 6 000лв., както и от П. Я. заем от 30 000лв. Органите по приходите са признали за 2017г. дарени от бащата 9 000лв., а останалите суми не са признати поради недоказване на произхода им.

След направена съпоставка на доходите и разходите на лицето е установено, че към 01.01.2018г. той е разполагал с парични средства в брой в размер на 24 720лв. и в банкови сметки 1 752.03лв. Прието е, че РЛ е внасяло допълнителни парични вноски в посочените по-горе дружества и е покривал разходите си за живот, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери. Установено е несъответствие на получените доходи и извършените разходи за 2018г., в размер на 65 155.70лв. Според данъчния орган са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК – до започване на ревизията лицето не е подало декларация, когато задължението му се определя по декларация и декларираните и/или получени приходи и/или доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на РЛ за ревизирания период.

За 2018г. е установено несъответствие на получените доходи и извършените разходи за 2018г. в размер на 65 155.70лв., като с РА е извършена компенсация от излишъка на съпругата му в размер на 6 988.04лв. и е определено несъответствие в размер на 58 167.66лв. и вноски за ЗОВ – 6 972.24лв. За 2018г. лицето ползва данъчно облекчение като такова с намалена работоспособност в размер на 7 920лв.

На РЛ е определена за 2018г. годишна данъчна основа за облагане на доходите му по ЗДДФЛ в размер на 41 384.44лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 4 138.44лв.

В хода на ревизията е било установено още, че РЛ е едноличен собственик на капитала на „Т. Г. БГ“ ЕООД и на „Д. Ф. ЕООД. РЛ е подало информация с декларация обр. 1 за осигурителния му доход и размера на осигурителните вноски за 2018г., като е установено внасяне от него авансови ЗОВ върху минималния осигурителен доход. Лицето получава и доходи от пенсия за периода 01.2014г. – 12.2018г. Прието е, че РЛ не е прекъсвало трудовата си дейност, респек. оигуряването си, въпреки получаването на пенсия, поради факта на подаване в НАП на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.

РЛ попада в обхвата на лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, предвид факта, че упражнява трудова дейност като едноличен собственик на капитала на двете дружества.

Ревизиращия орган е достигнал до извод, че установеното наличие на доходи с недоказан произход води до неплащане на задължения за осигурителни вноски, които следва също да се определят върху осигурителен доход по реда на чл. 122-124 от ДОПК. В съответствие с нормата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК след като РЛ не е посочило източника на приходите/доходите за покриване на извършените от него разходи, то е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващо се лице т. е. прието е, че произхода на средствата е от трудова дейност.

Въз основа на горното на лицето са определени и допълнителни задължения по ЗОВ и по КСО за 2018г.

За да отмени оспорения РА първоинстанционния съд е подложил на анализ и разбор събраните в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното доказателства вкл. и назначената ССЕ. Прието е, че РЛ е имало възможност да получи твърдяните парични дарения от баща му в размер на 37 000лв. и от майката на съпругата му в размер на 6 000лв., както и заема от бабата на съпругата му в размер на 30 000лв.

Съдът е установил, че дарителите са представили доказателства за получени от тях доходи с източник трудови възнаграждения и пенсии, като са представени извлечения от банковите им сметки. Посочено е, че сумите не са дадени в целият им размер, а на части, когато е било необходимо и са послужили за направата на вноски в двете дружества от страна на РЛ. Наличе е и доказателство, че дарителят Й. К. е имал доход и от продажбата на недвижим имот от 03.02.2016г.

По отношение заема от П. Я. съдът е установил, че е налице издадена квитанция към ПКО за получена сума в брой в размер на 10 000лв. на 12.07.2017г., като и двете страни са заявили съществуването на заемно правоотношение и сумата е отразена в движението по банковата сметка на П. К. от 02.09.2016г. Представени са доказателства за предоставяне на заема на две вноски – по банков път на 02.09.2016г. за сумата от 20 000лв. и в брой на 12.07.2017г. за сума от 10 000лв. След внасяне на сумата на 02.09.2016г. Кантарски е я прехвърлил по банковата сметка на „Т. Г. БГ“ ЕООД.

Съдът е счел за необоснован извода на органа по приходите за невъзможност за натрупване на спестявания при дарителите, тъй като те се базират само на анализ на движението на банковите им сметки за липса на тегления на големи суми пари. Но от хронологичната последователност на постъпване на паричните суми по банковите сметки на РЛ през 2016г. и 2017г. и обвързването им с конкретни разходи съдът е приел, че РЛ фактически е получило от дарителите и заемодателката сумите и се е разпоредил с тях.

АС – Пловдив въз основа на изготвеното заключение по ССЕ и неоспорения размер на наличните парични средства на РЛ за 2016г. и за 2017г. е приел, че наличните парични средства на РЛ за 2018г. са в размер на 87 815.90лв., а по банкови сметки в размер на 1 752-03лв. и 1 477.24лв.

Съдът не е признал представените от РЛ в хода на съдебното оспорване доказателства за получени заеми през 2018г. в размер на 38 000лв. и ги е изключил от приходната част на изчисленията от в. л. Посочено е, че при изчислен размер на наличните парични средства в брой към 01.01.2018г. от 87 815.90лв. и постъпления на парични средства през годината от 5 039.89лв. и направени разходи в общ размер на 95 190.39лв. и неоспорен размер на паричните средства по банкови сметки е приет недостиг в размер на 2 059.81лв. и като са приспаднати паричните средства по банковите сметки на РЛ е установен недостиг от 582.57лв. Този недостиг е компенсиран с констатирания излишък на съпругата на РЛ и е прието, че не се формира данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК.

АС – Пловдив е посочил още, че поради неформиране на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК на доходи с неустановен произход, не е налице и доход от трудова дейност, върху който на основание чл. 124а от ДОПК да са дължими допълнителни вноски по ЗВО и КСО.

Решението е правилно.

При внимателно обсъждане на събраните доказателства и обоснована преценка за доказателственото им значение, първоинстанционният съд е приел, че не е доказана истинността на фактическите констатации на ревизионния акт. Върховният административен съд многократно се е произнасял, че при ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК с презумпция за истинност се ползват само обоснованите констатации на ревизиращите.

За да приемат наличие на допълнителни задължения по реда на чл. 48, ал. 1 вр. чл. 17 от ЗДДФЛ данъчния орган е приел за налични данни за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК – липса на подадена декларация от РЛ до започване на ревизията, когато задължението му се определя по декларация и декларираните и/или получени приходи и/или доходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на РЛ за ревизирания период.

Спор, че РЛ не е подало декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ няма. Данъчния орган е отчел, че както през ревизирания период 2018г., така и пред предхождащите го такива РЛ е правило парични вноски в дружествата „Т. Г. БГ“ ЕООД и „Д. Ф. ЕООД, който факт се установява от събраните в хода на ревизията и при съдебното обжалване доказателства. Прието е, че тези средства са с неустановен произход, тъй като РЛ не е имало към 01.01.2018г. необходимите парични средства за да прави вноски в дружествата и да покрива разходите си за живот.

Правилно АС – Пловдив след обстоен анализ и разбор на събраните в двете производства – ревизионното и съдебното – доказателства, в т. ч. и заключението по ССЕ е приел, че констатациите на ревизиращите органи са опровергани по реда на чл. 124 от ДОПК.

Видно от събраните доказателства е, че РЛ е получавало като дарения суми в размер на 37 300лв. от баща си и 6 000лв. от майката на съпругата си. Съдът е извършил проследяване на произхода на сумите и постъпленията им по банковата сметка на РЛ и правилно и достигнал до извод, че тези суми не са му били дарени вкупом а на части, когато е имал нужда. И двете лица са представили доказателства за произхода на средствата – трудови възнаграждения и получавани пенсии. Й. К. е представил и доказателства за извършена продажба на недвижим имот от 2016г., чиято сума от 17 619.66лв. е използвана от РЛ за вноска към капитала на дружеството „Т. Г. БГ“ ЕООД. Дарените средства са имали за цел да покрият разходите на дружествата и са внасяни в капитала им именно с тази цел.

По отношение твърдяното получаване на сума от 30 000лв. от бабата на съпругата му като заем са представени доказателства за налични заемни правоотношения, както и такива за предоставяне на сумата на две части – първата в размер на 20 000лв. е била предоставена по банков път на 02.09.2016г., а втората е предоставена в брой на 12.07.2017г., в размер на 10 000лв., за което е представена и квитанция към ПКО.

Правилно първоинстанционният съд е достигнал до изводи, че сумите дарени и дадени в заем от роднини на РЛ са били получени реално от него и са използвани за покриване разходите на двете дружества, в които той е едноличен собственик на капитала. Данъчния орган се е задоволил само да извърши анализ на потока на паричните средства внесени в капитала на дружеството през 2018г., без да установи, че такива вноски са правени и през годините предхождащи ревизирания период и, че предоставените суми не са дадени наведнъж, а на части, като лицата предоставили ги на РЛ са имали възможност да предоставят паричните средства.

Правилно съдът въз основа на заключението на ССЕ е установил размера на наличните парични средства у РЛ за 2016г. и 2017г., а от там и за размера им към 01.01.2018г. и като е взел потока на паричните средства през 2018г., вкл. и тези по банковите сметки на жалбоподателят и достигнал до обоснован извод за недостиг за 2018г. в размер на 582.57лв., който недостиг следва да се компенсира с излишъка установен на съпругата му в размер на 6 988.04лв. и при това положение не е налице формиране на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК.

По отношение допълнително определените на РЛ вноски по ЗВО и КСО следва да се има в предвид, че в Тълкувателно решение № 2/02.02.2022г., постановено по тълкувателно дело № 8/2020г. на ВАС е прието, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи и, че върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011г.

В конкретния случай едниствено данъчния орган е посочил, че тъй като са налице доходи с неустановен произход, то се касае за доход от трудова дейност, но доказателства в тази насока не са представени. Както се посочи по-горе данъчния орган е този който следва с допустимите доказателствени средства да установи по безспорен начин, че доходите на РЛ са такива от трудова дейност, а не да извежда предположения предвид неустановения от него характер на доходите. В конкретния случай обаче, освен, че ревизиращия орган не се е справил с доказателственото си законово вменена му задължение, с оглед установяване, че доходите на РЛ не са с неустановен произход, то не следва на основание чл. 124а от ДОПК да му се определят допълнителни задължения за 2018г. по ЗВО и КСО.

Като е достигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него РА, АС – Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва в полза на ответната страна да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. за касационната инстанция, предвид представения по делото списък и доказателства за изплащане на сумата.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1897/20.10.2021г., постановено по адм. дело № 17/2021г. на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София да заплати на П. К., с адрес [населено място], [улица], сума в размер на 1 000лв. /хиляда/, разноки за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ В. Ш. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ