Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. А. ЧЛЕНОВЕ: М. А. С. В. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 12169 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по две касационни жалби на Аквамарининвест ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. П., и на Главния архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния му представител юрк. З., срещу решение № 4846 от 20.07.2021г. по адм. д. № 11760/2020г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменена заповед № РА50 838 от 07.11.2019г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134 ал. 1 т. 1 и чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ във връзка с чл. 113 ал. 1, 2, 4 и 5 и чл. 108 ал. 5 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) и работен устройствен план /РУП/ за както следва: изменение на план за регулация за УПИ X 20, XI 21, XII 23 и XIII 2 за създаване на нови УПИ X 524, 525 и 526 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ и УПИ XIII 527 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ, кв. 198, м. Ц. З. направление - част и изменение на план за застрояване и работен устройствен план за нов УПИ X 524, 525 и 526 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ и УПИ XIII 527 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ, кв. 198, м. Ц. З. направление - част, съгласно приложени проекти.

В касационната жалба жалбоподателят Аквамарининвест ООД твърди на първо място недопустимост на оспореното решение като постановено по недопустими жалби. Навежда съображения за неотстранени нередовности в жалбата, по която е започнало съдебното производство, като подадена от лице без представителна власт, като в тази връзка прави извод за недопустимост на оспорването. Навежда и съображения, че жалбоподателите пред първата инстанция не са от кръга на заинтересованите лица по чл. 131 ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ, съответно за тях по смисъла на специалната разпоредба няма активна процесуална легитимация за оспорване на заповедта, съответно липсва правен интерес от оспорването. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Излага съображения за законосъобразност на заповедта за одобрение на ИПРЗ и РУП и неправилност на извода на съда, позовавайки се само на оспорената съдебно техническа експертиза, за неспазване на законово предвидените изисквания за отстояния до сгради в съседни имоти. Навежда и аргументи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно при оспорена СТЕ е отказано от съда да допусне повторна такава. Най накрая твърди и необоснованост на извода на съда, че с предвиденото изменение на ПУП ПРЗ ще се допусне наднормено шумово замърсяване и влошаване на санитарно хигиенните условия в района, както и необоснованост на извода за затрудняване на достъпа до районна, като посочва, че в тази връзка при одобрение на изменението на ПУП са представени всички изискващи се схеми за достъп до проектираните обекти, включително съгласувани със съответните контролни органи. Иска оспореното съдебно решение да бъде обезсилено и да бъдат оставени без разглеждане жалбите. Алтернативно иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите, а при извод на съда за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски за касационната инстанция.

В касационната жалба Главния архитект на СО твърди неправилност на извода на АССГ, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като напротив твърди липса на допуснати такива. Посочва, че е необоснован извода на съда, че изменението на плана касае надстрояване и пристрояване на сградата, в която се намират жилищата на жалбоподателяте, като посочва, че предвидената сграда за хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ се намира изцяло в съседен имот, собственост на заинтересованите страни в първоинстанционното производство. Излага съображения и за неправилност на извода на съда за несъответствие на заповедта с материалния закон. Излага съображения, че отреждането на имотите съответства на предвижданията по ОУП за зона Ц1 . зона на новия делови център, съгласно т. 9 от приложението към чл. 3 от Закона за устройство и застрояване на Столична община /ЗУЗСО/, в която съгласно чл. 36 ал. 2 т. 5 от Наредба № 7 от 2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии е допустимо предвиждането на разполагането на хотели и обществено обслужващи сгради. Твърди, че по отношение на въздействието върху околната среда, обекта не е от категорията, за които се изисква оценка за въздействие, а по отношение на транспортното обслужване са представени съответните части на проекта. Излага съображения, че в частите, в които е предвидено свързано застрояване между съществуващата сграда в УПИ IX 19 и новопредвидената в УПИ Х 524, 525, 526 /стар УПИ Х - 20/, това свързано застрояване е одобрено с приетия за територията ПУП ПРЗ одобрен с решение № 322 по протокол № 90 от 26.05.2011г. на Столичен общински съвет /СОС/ и в тази част с оспорената заповед не е допускано изменение на ПУП ПЗ. Посочва, че изменението се изразява само и единствено в предвидено стъпаловидно разположение на етажи /с преход във височината/, които са разположени срещу празното пространство на УПИ IX 19. В тази връзка твърди и спазване на всички норми относно законовоизискващите се отстояния до страничните регулационни линии и до съществуващи в съседни имоти сгради. Посочва и че в оспореното съдебно решение съдът не е изложил мотиви защо приема, че следва да бъде отменен планът и по отношение на УПИ XIII 527, тъй като изложеният такъв, че невъзможността за реализиране на едното предвиждане /за единия новообразуван УПИ/, води до невъзможност да се реализира и другото, не обосновава незаконосъобразност за предвиждането за УПИ XIII 527. Също излага съображения за нередовност на жалбата на Етажната собственост /ЕС/ на [улица], по която е започнало съдебното производство, както и липса на доказателства за наличие на правен интерес за тях по смисъла на чл. 131 ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Н. Б., чрез процесуалния си представител адв. Л. изразява становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение, като иска то да бъде оставено в сила.

Ответниците Д. Бурла, В. Л., Р. Л., Г. М., В. Н., И. С., Б. Р., В. А., А. З., Т. З., Н. Г., А. Хамаде, Х. Хамаде, Б. Н., А. Н., С. Г., Б. П., П. П., Б. Г. ООД, А. Цакиргяниду, Н. П., не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни адресати на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество касационните жалби са основателни.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че жалбоподателите пред първата инстанция са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, за които е налице право на жалба срещу оспорената заповед за одобряване на изменение на ПУП ПРЗ и РУП. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма. Достигнал е обаче до извод за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила довели до неправилното приложение на материалния закон при издаване на заповедта. От фактическа страна е приел, че за кв. 198, в който се намират УПИ, предмет на плана, действащия регулационен и застроителен план е този, одобрен през 2011г., по който са били регулационно предвидени три УПИ X 20, XI 21 и XII 23, предназначени за жилищно строителство /ЖС/, които с регулационния план по оспорената заповед се обособяват в един общ УПИ X 524, 525, 526 с предназначение за смесени сгради хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ. Приел е за установено, че УПИ IX 19 /в който собственост имат жалбоподателите/ и УПИ X 524, 525, 526 попадат в урбанизирана територия, зона Ц1 зона на деловия център и съгласно т. 10 от приложение към чл. 3 ал. 2 от ЗУЗСО сградите в тази зона могат да бъдат с многофункционално предназначение за обществено обслужващи дейности, обитаване и други допълващи функции, като не се допускат обекти с вредни отделяния и влияния. Приел е, че от СТЕ се установява, че предвидения в новия УПИ хотел, част от който ще се изгради с пристрояване и надстрояване на сградата, в която са апартаментите на жалбоподателите, създава 24 часова активност, придружена от допълнителен шум, прах и емисии. Поради това е приел, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, като при издаването й административният орган не е събрал информация по нормативните актове за допустимите граници на шум, вибрации, прах и емисии, както и това, че осигуряването на транспортен достъп през малки улици, ще създаде транспортни проблеми. По тези съображения е приел, че процедираното изменение на ПУП ПР противоречи на чл. 108 ал. 5 ЗУТ и целта на същия, заложена в чл. 1 ал. 1. В частта на предвиденото застрояване е приел, че с изменението на ПУП ПЗ е предвидено свързано застрояване между УПИ IX 19 и X 20 в източната част чрез пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда в УПИ IX 19, като с процесния план се променя само плътността на застрояване като сградата от 2 етажна става 10 етажна без в периода 2011 2019г. да са настъпили промени в социално икономическите условия, които да налагат промяна на височината на сградата в УПИ Х 524, 525, 526 откъм двора. Приел е освен това, че не е налице калканна стена на южната сграда на жалбоподателите, който да бъде покрит от новото предвиждане. Посочил е в тази връзка, че при липса на калканна стена, то предвиждането на свързано застрояване в тази част е в нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗУТ. Приел е и допуснати нарушения на чл. 31 ал. 4 и чл. 36 ал. 2 ЗУТ, тъй като допуснатото отнстояние в предвидената в западната част на УПИ Х 524, 525, 526 нова сграда и частта от вътрешна сграда в дъното на УПИ IX 19 е намалено и не съответства на предвидените норми. Установил е по изложените съображения незаконосъобразност на заповедта в частта, в която е одобрен планът за регулация и застрояване за УПИ Х 524, 525, 526 и РУП. Приел е и незаконосъобразност на заповедта в частта на застрояването в УПИ XIII и РУП за това УПИ доколкото е свързано с това в УПИ Х 524, 525, 526 и невъзможността да се реализира едното води до невъзможност да се реализира другото. По тези съображения е отменил оспорената заповед в цялост.

Решението е частично недопустимо и частично неправилно.

Оспореното решение е недопустимо в частта, с която е отменена заповед № РА50 838 от 07.11.2019г. на Главния архитект на СО относно одобреното изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за както следва: изменение на план за регулация за XIII 2 за създаване на нов УПИ XIII 527 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ, кв. 198, м. Ц. З. направление - част и изменение на план за застрояване и работен устройствен план за нов УПИ XIII 527 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ, кв. 198, м. Ц. З. направление - част, съгласно приложени проекти. В тази част оспореното съдебно решение е постановено по недопустима жалба, тъй като жалбоподателите пред първата инстанция по отношение на УПИ XIII 527 не попадат в категориите лица по чл. 131 ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ, за които законодателят е признал активна процесуална легитимация за оспорване на планът. Съгласно чл. 131 ал. 2 заинтересовани лица да оспорват ПУП са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите: 1. предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Жалбоподателите пред първата инстанция са собственици на жилища с припадащите им се идеални части от ограничени вещни права върху УПИ IX 19, кв. 198, който се явява съседен на новообразувания УПИ X 524, 525, 526 в частта на стар УПИ Х - 20. Имотът, в който жалбоподателите имат ограничени вещни права УПИ IX 19 не е предмет на ПУП ПРЗ и РУП по оспорената заповед, същият не е и съседен на УПИ XIII 527, кв. 198, като в тази връзка не са налице основанията по чл. 131 ал. 2 т. 1, 2, 3, 4 и 5 ЗУТ. В противоречие със закона е изводът на първоинстанционния съд, че след като е предвидено свързано застрояване между УПИ Х 524,525, 526 /който е съседния на имота на жалбоподателите/ и УПИ XIII - 527, тази косвена свързаност определя правния интерес у жалбоподателите от оспорване на заповедта и в частта на УПИ XIII 527. В посочените разпоредби на чл. 131 ал. 2 т. 2, 3, 4 и 5 ЗУТ са определени изчерпателно хипотезите, при които собствениците и носителите на ограничени вещни права в имот, съседен на имот/и, имат правен интерес от оспорване. В случая обаче новообразувания УПИ XIII 527 не е съседен на имота на жалбоподателите, не граничи с него и съответно жалбоподателите не са лица, за които е признато качеството на заинтересовани лица от оспорване на плана в тази му част, съответно за тях не е налице правен интерес. В тази връзка първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане жалбите в тези им части и да прекрати производството по делото. По тези съображение оспореното решение в частта на оспорването на заповедта относно одобрения ПУП ПРЗ и РУП за УПИ XIII 527 следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.

Оспореното решение е неправилно в частта, с която е отменена заповед № РА50 838 от 07.11.2019г. на Главния архитект на СО относно одобреното изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за както следва: изменение на план за регулация за УПИ X 20, XI 21, XII 23 за създаване на нов УПИ X 524, 525 и 526 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ и изменение на план за застрояване и работен устройствен план за нов УПИ X 524, 525 и 526 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ. Жалбата на жалбоподателите пред първата инстанция е допустима в тази й част в хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 4 ЗУТ, поради допуснатата промяна на предназначението на новообразувания УПИ Х 524,525,526 с изменението на регулационния план от отреждането на обединените УПИ X 20, XI 21, XII 23 от такова за жилищно строителство, в такова за обществено обслужващи дейности хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ. Т.е. с допуснатото изменение на плана в частта на регулационния план е допусната промяна на предназначението на имота предмет на плана, а имота на жалбоподателите УПИ IX 19 се явява съседен такъв именно на новообразувания УПИ Х 524, 525, 526, в частта граничеща със стар УПИ Х - 20.

Свързано застрояване към УПИ IX 19 на жалбоподателите не е допуснато и одобрено с оспорената заповед. Същото е предвидено с одобрения план за застрояване и регулация от 2011г. по решение № 322 по протокол № 90 от 26.05.2011г. на Столичен общински съвет. От приетата по делото СТЕ се установява, че с плана от 2011г. застрояването на границата между УПИ IX 19 и УПИ Х 20 /по оспорената заповед част от новообразувания УПИ Х 524, 525, 526/ е предвидено свързано, на калкан, с предвиждане за пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда в УПИ IX 19, От графичната част на плана от 2011г. е видно, че именно с него е предвидено пристрояването на сградата в УПИ IX 19 от страна към регулационната линия на УПИ Х 20 и създаването в тази част на калканна стена. От СТЕ се установява, че по плана от 2011г. в тази част и в УПИ Х 20 е предвидено застрояването на 11 етажна сграда към улицата с височина до 35 м. и двуетажна за магазини към дъното на УПИ Х 20, който граничи с УПИ IX 19 на жалбоподателите. Също от СТЕ /стр. 338 и 339/ се установява, че е налице свързано застрояване на сградата, в която имат имоти жалбоподателите, находяща се в УПИ IX 19 и сградата в УПИ Х 20, сега попадаща в новообразувания УПИ Х 524,525,526, включващ в себе си УПИ Х 20, което свързано застрояване е одобрено с плана от 2011г. Предвидената с оспорената заповед промяна в застрояването в новообразувания УПИ Х 524,525,526, различна от плана от 2011г. касае само частта от застрояването над двуетажния магазин от северната страна на сградата, показано в жълт цвят на скица към експертизата. По отношение на така предвиденото изменение на застрояването от допуснатото и одобрено такова от плана от 2011г. от заключението на вещото лице по т. 1 б. а от същото се установява, че разстоянието от одобреното с оспорената заповед изменение на застрояването в средната част на УПИ Х 20 със завишаване на етажите, поради неоградничеността на интензивността на застрояването в зоната, в която се намира имота, и при предвидения отстъп, съответства на изискванията за отстояние по чл. 31 ал. 2 т. 1 ЗУТ. В СТЕ вещото лице дава становище и прави правни изводи, които са извън компетентността му, а именно че в плана от 2011г. е допусната явна фактическа грешка с одобряването на свързано застрояване между УПИ IX 19 и X 20, съответно за приложимост на чл. 36 ал. 2 ЗУТ, които изводи не следва да се кредитират. Законодателят е предвидил ред за отстраняване на ЯФГ в плана, като едва с иницииране на такова производство може да се приеме наличие на такава, а в случая такова производство не е било инициирано. Този извод на вещото лице освен, че е извън компетентността му като правен, е и необоснован.

От изложеното и от събраните по делото доказателства, от оспорената заповед в текстовата и графичната й част, включително и от приетата по делото СТЕ, се установява, че свързаното застрояване между имота на жалбоподателите и УПИ Х е одобрено с приемането на регулационния и застроителен план, одобрен с решение № 322 по протокол № 90 от 2011г. на СОС, а не с оспорената в това производство заповед, с която не е допуснато изменение в плана за застрояване в тази му част. С оспорената в това производство заповед не е одобрено изменение и в частта на предвиденото с плана от 2011г. двуетажно застрояване с предвиждане за магазини във вътрешната част на УПИ Х 20 срещуположна на вътрешната сграда в УПИ IX 19. С оспорената в това производство заповед не е предвидено и надстрояване или пристрояване на сградите в УПИ IX 19, както неправилно е приел първоинстанционният съд, който УПИ въобще не е предмет на заповедта. Свързаното застрояване, включително пристрояването и надстрояването на сградите в УПИ IX 19 е одобрено с решение № 322 по протокол № 90 от 2011г. и не е предмет на настоящата заповед, то е извън обхвата й, съответно е извън обхвата на съдебния контрол по настоящото производство. Отразяването на одобреното с плана от 2011г. свързано застрояване между УПИ IX 19 и УПИ X 20, включително предвиденото по него високо застрояване в УПИ Х 20 към улицата и ниско двуетажно застрояване във вътрешната част на този УПИ, в графичната част на плана по оспорената заповед е в изпълнение на изискванията на подт. 8.12 към т. 8 от част Изработване на ПУП на Приложение № 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, забраняваща извършването на поправки върху графичната част на действащ план за застрояване. В посочената подт. 8.12 е предвидено, че Одобреното частично изменение се отбелязва по подходящ начин върху основния чертеж на действащия план с данни за административния акт, с който се одобрява изменението. Именно в изпълнение на това изискване върху матрицата на действащия план за застрояване от 2011г. за УПИ IX 19 и УПИ Х 20, предвиждащ свързано застрояване, съответно надстрояване и пристрояване на сградите в УПИ IX 19, е нанесено допуснатото с оспорената заповед изменение на плана за застрояване от 2011г. за УПИ Х 20, което изменение обхваща съобразно и скица на вещото лице към СТЕ само средната част на УПИ Х 20 в частта на предвиденото в него двуетажно застрояване.

Предмет на оспорване в настоящото производство е само и единствено одобреното по оспорената заповед изменение на плана за регулация и застрояване и РУП за УПИ X 524, 525, 526. Недопустимо е осъществяването на контрол върху частите от действащия ПУП ПРЗ, които са одобрени през 2011г. В тази връзка предвиденото свързано застрояване между УПИ IX 19 и новоборазувания УПИ X 524, 525, 526 с плана от 2011г., както и предвиденото също с този план надстрояване и пристрояване на сградите в УПИ IX 19, с което е създадено свързаното застрояване, е извън обхвата на настоящото производство. В тези части с оспорената заповед не е допуснато изменение на плана за застрояване. Този извод се потвърждава и от представената по делото заповед № РА50 229 от 11.04.2017г. на Главния архитект на СО за разрешаване на основание чл. 135 ал. 3 ЗУТ изработването на изменение на действащ ПУП ПРЗ и РУП за посочения имот, според която заповед С ИПЗ не се променя начинът и характерът на застрояване в имотите предмет на плана. Запазва се свързаното застрояване с одобрените по действащ план калкани между УПИ XIII 2 за хотел, тп и пг, нов УПИ X 20, 21, 23 за КОО, тп и пг и УПИ IХ 19. Изменението се състои в промяна на конфигурацията на високите части на сградите 2м+9 и сграда с нов преход в етажността в стар УПИ Х - 20.

За частта на допуснатото изменение на плана за застрояване в новообразувания УПИ Х 524,525, 526, която касае допуснато увеличение на застрояването в средата в частта на предвиденото в УПИ Х 20 двуетажно застрояване, отстоящо срещу свободната от застрояване площ на УПИ IX 19 при предвидения отстъп на застрояването, от приетата СТЕ е видно, че са спазени законовите изисквания за отстояния. Установява се освен това, че с новопредвиденото увеличаване на застрояването в посочената част не са нарушени изискванията за отстояние в частност чл. 31 ал. 2 т. 1 ЗУТ, съответно не са предвидени намалени отстояния. Одобреното с оспорената заповед изменение в действащия план за застрояване от 2011г. съответства на ОУП и на допустимите и по закон показатели за плътност на застрояване, Кинт., височина на застрояване. Имотът се намира в зона Ц1 Новия делови център в гр. София, за която зона по специялния ЗУЗСО не са предвидени ограничения по отношение на плътността на застрояването, Кинт, кота корниз, като единственото ограничение е за предвидено мин. озеленяване, което в случая не е нарушено, като параметрите на застрояване се определят с ПУП и РУП, което е строено в случая. Следва да се посочи, че с оспорената заповед за изменение не е допуснато изменение относно начина на застрояване, като то остава свързано каквото е предвидено по действащия от 2011г. план, както и относно характера на застрояването, не е допуснато изменение и на плътността на застрояването и минимално предвидената озеленена площ, която също не е изменена съобразно предвижданията на плана от 2011г. Допуснато е изменение на коефициента на интензивност на застрояване, който обаче е съответен на законово предвиденото и на ОУП, което се установява и от СТЕ. От одобрените със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД 02 14 645 от 29.03.2011г. специфични правила за устройство и застрояване към ПРЗ за м. Центъра западно направление по чл. 4 т. 3 за УПИ X 20, XI 21, XII 23, XIII 2 и XIV 3, кв. 198 е предвидено, че попадат в оформянето на [улица], продължение на главния градски център, за които е предвидено като застроителни показатели: плътност на застрояване 100%, Кинт съгласно РУП, макс. кота корниз 35м. и мин. озеленяване 10% /по тераси и вертикално озеленяване/ с допустимо сключено застрояване без покриване на калканни стени и минимум два етажа магазини. Тези показатели са спазени при изработване на изменението на плана.

Необоснован е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 36 ал. 2 ЗУТ при одобряване на изменението на плана за застрояване по оспорената заповед в допустимата за оспорване част. Посочената разпоредба се отнася за случаите на предвиждане на надстрояване и пристрояване на заварени масивни сгради, каквото в случая с оспорената заповед не е предвидено, тъй като в УПИ Х 524, 525, 526 в частта на стар УПИ Х 20 не съществува въобще заварена сграда, която да бъде пристроявана и надстрояване. Необоснован е и извода за допуснато нарушения на чл. 31 ал. 4, поради направения извод за намалено отстояние в предвидената в западната част на УПИ Х 524, 525, 526 двуетажна сграда със сигнатура 2М /за двуетажен магазин/ и частта от сграда в дъното на УПИ IX 19. В тази част на действащия план с оспорената заповед не е допуснато изменение и предвидения двуетажен магазин с височина до 8 м. е предвиден, както и надстрояването на вътрешната сграда в УПИ IX 19 е предвидено по действащия план, одобрен от 2011г., като тези части не са предмет на оспорената заповед, съответно не са предмет на това производство.

В частта относно одобреното изменение на регулацията с обединяването на УПИ X 20, XI 21 и XII 23 в общ УПИ Х 524, 525, 526 и в частност относно промяната на предназначението му от такъв за жилищно строителство, в такъв отреден за хотел, обществено обслужване, магазини, ТП и ПГ, същият съответства както на ОУП на София, така и на правилата и нормативите по устройство на територията. Както беше посочено по горе имотът попада в зона Ц1 за новия делови център на гр. София, който по ЗУЗСО, приложение № 1 попада в група Централни устройствени зони, допускащ многофункционално предназначение, а именно проектиране на сгради за общественообслужващи дейности, обитаване и други допълващи функции, без допускане на дейност с вредни отделяния и влияния. Съобразно чл. 36 ал. 2 от Наредба № 7 от 2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии в зоните от разновидността смесена централна зона се допуска изграждането освен на административни и делови сгради; на сгради за социални, просветни, учебни, културни, религиозни и други обществени дейности; за търговски и други обслужващи дейности; жилищни сгради и такива със смесено предназначение; хотели и заведения за хранене и развлечения; сгради за безвредни производствени и занаятчийски дейности; бензиностанции, газостанции и надземни и подземни гаражи и паркинги за леки автомобили. Т.е. отреждането по допуснатото изменение на регулационния план за хотел, обществено обслужване, магазини, ТП и подземни гаражи е съответно както на зоната, в която се намира имота, на правилата и нормите по устройство на територията, така и на ОУП, а и на специфичните правила към действащия устройствен план от 2011г., одобрени със заповед на министъра на РРБ. В тази връзка не се установява и приетия от първоинстанционния съд порок на плана в частта на одобрената регулация. Относно възражението, че с одобряването на изменението и отреждане на имота за хотел ще се наруши забраната за недопускане на обекти с вредни отделяния и влияния, същото е неоснователно. Посоченото ограничение касае недопускане в смесените централни зони на производство с вредни отделяния и влияния, като разполагането в тях на хотели е допустимо от самата правна норма. Следва да се посочи и че към проекта за изменение на ПУП ПРЗ са приложени и доказателства за съгласуване на мотивирано предложение на осигуряване на транспортен достъп, становище на СДВР отдел Пътна полиция, че предложеният проект отговаря на изискванията на специалните наредби и е дадено положително становище. Представено е и съгласуване на проекта за изменение на ПУП ПРЗ от министерство на културата с оглед разположението на същия в границите на групова недвижима културна ценност Зона на старите пазарища.

Най накрая с оглед на допуснатото изменение на плана, както в частта на регулацията, така и в частта на застрояването, описано по горе, е налице и посоченото в оспорената заповед правно основание, а именно съгласие на всички собственици на имотите, засегнати от плана чл. 134 ал. 2 т. 6 ЗУТ, доколкото се установява такова между собствениците на имотите, предмет на плана, а именно на УПИ Х 20, XI 21 и XII 23, като както беше посочено по горе този план не засяга и УПИ IX 19 не е предмет на същия, тъй като предвиденото в него надстрояване на съществуващите сгради и свързано застрояване с УПИ Х 20 не е предвидено с оспорената заповед, а по предходния одобрен и действащ и до момента в тези части план от 2011г. По изложените съображения е неправилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила довели до неправилно приложение на материалния закон при издаването на оспорената заповед в частта на одобреното изменение на регулационния и застроителен план и РУП относно новообразувания УПИ Х 524, 525, 526, кв. 198 по плана на гр. София. Съответно необоснован е извода на съда за незаконосъобразност на заповедта.

С оглед на всичко изложено оспореното съдебно решение е недопустимо в частта, с която е отменена заповед № РА50 838 от 07.11.2019г. на Главния архитект на СО, В ЧАСТТА на одобреното изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за XIII 2 за създаване на нов УПИ XIII 527 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ, кв. 198, м. Ц. З. направление - част, като постановено по недопустими жалби в тази му част. В останалата част, с която отменена заповед № РА50 838 от 07.11.2019г. на Главния архитект на СО досежно одобрено изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ X 20, XI 21, XII 23 за създаване на нови УПИ X 524, 525 и 526 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ решението е неправилно, постановено в противоречие със закона и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите срещу заповедта на Главния архитект на СО в тази й част.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора Аквамарининвест ООД за присъждане на разноски за тази инстанция, като са предсавени доказателства за сторени такива само за заплатената държавна такса в размер на 370 лв. Предвид изхода на спора е основателно и искането на касатора Главния архитект на СО за присъждане на разноски в размер на заплатената от него държавна такса в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 4846 от 20.07.2021г., постановено по адм. д. № 11760/2020г. на Административен съд София град В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № РА50 838 от 07.11.2019г. на Главния архитект на СО, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ XIII 2 за създаване на нов УПИ XIII 527 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ, кв. 198, м. Ц. З. направление - част, съгласно приложени проекти и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОТМЕНЯ решение № 4846 от 20.07.2021г. по адм. д. № 11760/2020г. на Административен съд София град В ЧАСТТА, с която е отменена заповед № РА50 838 от 07.11.2019г. на Главния архитект на СО, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ X 20, XI 21, XII 23 за създаване на нов УПИ X 524, 525 и 526 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ, кв. 198, м. Ц. З. направление - част, съгласно приложени проекти и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбите на Н. Б. и Д. Бурла, В. Л., Р. Л., Г. М., В. Н., И. С., Б. Р., В. А., А. З., Т. З., Н. Г., А. Хамаде, Х. Хамаде, Б. Н., А. Н., С. Г., Б. П., П. П. срещу заповед № РА50 838 от 07.11.2019г. на Главния архитект на СО, В ЧАСТТА, с която е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ X 20, XI 21, XII 23 за създаване на нов УПИ X 524, 525 и 526 за смесена сграда хотел, магазини, ОО, ТП и ПГ, кв. 198, м. Ц. З. направление - част, съгласно приложени проекти.

ОСЪЖДА Н. Б., Д. Бурла, В. Л., Р. Л., Г. М., В. Н., И. С., Б. Р., В. А., А. З., Т. З., Н. Г., А. Хамаде, Х. Хамаде, Б. Н., А. Н., С. Г., Б. П., П. П. да заплатят на Аквамарининвест ООД обща сума в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева, разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Н. Б., Д. Бурла, В. Л., Р. Л., Г. М., В. Н., И. С., Б. Р., В. А., А. З., Т. З., Н. Г., А. Хамаде, Х. Хамаде, Б. Н., А. Н., С. Г., Б. П., П. П. да заплатят на Столична община обща сума в размер на 170 /сто и седемдесет/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ МАРТИН АВРАМОВ

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА