Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1430 от 02.07.2015 г. по т. д.№2910/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №248 от 01.03.2011 г. по т. д.№1989/2008 г. на СГС, ТО, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н/, сумата от 215 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 05.05.2004 г. на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани въпроси, за които се твърди наличие на селективните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по касация - [фирма] /н/ заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение е потвърдено решение №248 от 01.03.2011 г. по т. д.№1989/2008 г. на СГС, ТО, с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] /н/, сумата от 215 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение по договор от 05.05.2004 г. на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Независимо от формулираните от касатора въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в съответствие с правомощията си за служебна преценка на допустимостта на обжалваното решение - т. 1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС и т. 10 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради вероятността същото да е процесуално недопустимо, предвид откриването по време на висящността на настоящия спор, на производство по несъстоятелност спрямо ответника по иска и настоящ касатор, в което производство ищецът не е предявил процесните вземания, възникнали преди откриването му - обстоятелства служебно известно на съда /чл. 23, ал. 4 от ЗТР/, имащи значение за преценката за наличие на правен интерес от предявяване на иска, с оглед разпоредбата на чл. 637 от ТЗ.

По формулираните в изложението въпроси, обусловени от преценката за допустимост на обжалваното решение, съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 от ГПК, в зависимост от произнасянето по основния обуславящ въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1430 от 02.07.2015 г. по т. д.№2910/2014 г. на САС.

УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4 300 лв.

При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, като се изпрати и писмо до СГС с искане в едноседмичен срок от връчването да се представи служебна справка дали по т. д.н.№108/2014 г. на СГС има предявяване на вземания от [фирма] към [фирма], като при наличие на предявяване се изпратят и заверени копия от молбата за предявяване и актовете на синдика и съда, постановени по молбата.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.