Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 12205 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 6 ЗКИР.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. – Драганова, подадена чрез адвокат С. Д. и адвокат В. И., против Решение № 5597/07.10.2021 г., постановено по административно дело № 5642/2021 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 18-4991/07.05.2021 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София.

В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорва изводът на съда за наличие на спор за материално право, поради което се иска отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Иванова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Ответникът, Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, оспорва касационната жалба посредством писмено становище, изготвено от служител с юридическо образование. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

Т. С. и А. С. също оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оспорената заповед, административният орган е отказал изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София за поземлени имоти с идентификатори 68134.1972.218 и 68134.1972.1037, и за сгради с идентификатори 68134.1972.1037.2 и 68134.1972.1037.3, находящи се в район „Витоша“, Столична община. Тази заповед е издадена по повод заявление на Е. С. – Драганова, с което е поискано да се измени кадастъра чрез коригиране на част от западната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.1972.218 в съответствие с границите на имот пл. № 218 и преномериране на сграда с идентификатор 68134.1972.1037.2 в сграда с идентификатор 68134.1972.218.5, а сграда с идентификатор 68134.1972.1037.3 в сграда с идентификатор 68134.1972.218.4, съгласно предложените проекти. За да постанови процесния отказ, с който е отказал да уважи подаденото заявление, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, след като е приел, че се касае за спор за материално право.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и предвид заключението на вещо лице, изготвило съдебно-техническа експертиза, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на всички поддържани пред него възражения, и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения отказ. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон.

Верен е изводът на съда за материална законосъобразност на постановения отказ. В съдебното производство са събрани доказателства, които действително обосновават наличието на непълнота и грешка в кадастъра, която обаче не може да бъде отстранена преди да се реши съществуващия спор за материално право. При съпоставяне на документите за собственост на заявителя и на заинтересованите лица, които изрично са възразили срещу инициирания проект, е установено застъпване между двата имота в частта, заключена между западната част на имотна граница по одобрената кадастрална основа и вътрешно-регулационната линия. С поисканото изменение, кадастралната граница между поземлен имоти 68134.1972.218 и поземлен имот 68134.1972.1037 се измества, като се отнемат 60 кв. м. от втория имот, което е в съответствие с предходния кадастрален план и документа за собственост на заявителя. Същевременно тази корекция на границата не съответства на документа за собственост на заинтересованите лица, според който границата на имота им съвпада с регулационната такава. Следователно, безспорно е налице спор за материално право досежно местоположението на границата между двата имота, което е от значение и за определяне на площта им. В тази насока следва да се отбележи, че в настоящото производство, административният съд не може да определя чий вещни права следва да имат превес при промяната в кадастъра, преди по този въпрос да се е произнесъл гражданския съд. Щом е налице каквато и да е инидиция за спор за материално право относно имота, предмет на поисканото изменение, както органът, така и съдът са длъжни да се съобразят с разпоредбата на чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР и да отложат отстраняването на непълнотата или грешката в кадастъра, след решаването на спора по съдебен ред.

По отношение на заявеното изменение относно сградите чрез тяхното преномериране, по делото е установено, че предложения проект не отговоря на действителното фактическо положение на сградите, тъй като същите са три, а не четири, с различна конфигурация и квадратура. Това установяване, както и горните мотиви обуславят законосъобразност на оспорения акт, поради което правилно същият е потвърден от съда.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора в полза на ответната страна – СГКК София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а в полза на Т. С. разноски в размер на 250 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5597/07.10.2021 г., постановено по административно дело № 5642/2021 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Е. С. – Драганова с [ЕГН], да заплати в полза на Служба по геодезия, картография и кадастър - София, съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Е. С. – Драганова с [ЕГН], да заплати на Т. С. с [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 250 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА